Нови археологически открития разказват за древното минало на египетския оазис Бахария

Египетска археологическа мисия към Върховния съвет по антиките откри непознати досега части от храм от Двадесет и шестата династия на Древен Египет в обекта Стария Касър в оазиса Бахария, обяви Министерството на туризма и на паметниците на културата.
Екипът е намерил останки от изградена от пясъчник постройка и множество каменни блокове с надписи, които съдържат имената и титлите на цар Псамтик Първи, за когото се смята, че е започнал строителството на храма. Той е първият фараон от Двадесет и шестата династия, позната още Саиска, тъй като столицата на владетелите е била в град Саис в западната делта на Нил.
Находките са поредно доказателство за историческото и археологическо значение на обекта и за ролята му като важен религиозен и административен център през различни исторически епохи. Те дават и нова информация за историята на оазиса и връзките му с древноегипетската държава, каза генералният секретар на Съвета Хишам ал Лейти.
Сред най-важните открития е главната колонна (хипостилна) зала на храма с шестнадесет колони от пясъчник, както и свързани с нея светилища и стаи. Учените са попаднали на останки от релефни сцени и йероглифни текстове, съдържащи имената на няколко древноегипетски божества, начело с невидимия творец Амон-Ра, Амунет и Хонсу.
Намерена е и каменна плоча (стела) от времето на цар Аменхотеп Втори от Двадесет и осма династия. Тя съдържа текстове, които потвърждават връзката на оазиса Бахария с египетската държава през епохата на Новото царство. Артефакти от времето на Рамзес Втори (Велики) показват от своя страна, че обектът е бил религиозен център още преди Двадесет и шеста династия.
По време на предишни археологически сезони експедицията е успяла да установи името на храма - „Иб-Сет“, което означава „Седалище на сърцето“, благодарение на метален печат открит вътре, обясни ръководителят на Централната администрация за антиките на Кайро и Гиза Кутб Фаузи. 
Други важни находки са статуя на бога Тот, бронзова статуя на Озирис, бронзов амулет на бога Ра-Хорахти, глава на статуя на жрец или високопоставен служител от оазиса Бахария, както и светилище, принадлежащо на местния управител и жрец Па-ди-Иза - една от най-значимите личности, свързани с управлението на оазиса през Късния период.
Директорът на отдела за антиките в Бахария Сабри Фараг добави, че са намерени и доказателства за използването на обекта и през гръцкия и римския периоди, както и през IV и V век сл. Хр. Намерени са глинени плочки (остракони) с текстове на коптски и латински език, вани за производството на вино и масла, складови помещения.
Старият Касър е един от най-важните археологически обекти в оазиса Бахария, като през Късния период е бил столица на региона. Намиращият се на около 370 километра югозападно от Кайро оазис заема площ от приблизително 2000 км. Освен с природните и археологическите си забележителности, е известен с добива на желязна руда и производството на гуава, манго, фурми и маслини.