Нови данни за Златния век на България разказва проф. Анчо Калоянов в седмия том от поредицата „Славянска православна цивилизация“

Нови данни за Златния век на България разказва проф. Анчо Калоянов в седмия том от поредицата „Славянска православна цивилизация“. В интервю за БТА той посочи, че изследването е важно както за българи, така и за сърби, власи, молдовци и за руснаци. В изданието се представя големият десети век на българската история и култура. Седмият том на изследването е със заглавие „Седмият век срещу последното време“.
Проф. Калоянов отбеляза, че дигитализацията на архивите през последните години е дала много нова информация за средновековната история на България.
Книгохранилища в Русия, Румъния, Сърбия и други държави дигитализират своите архиви, които дават много нови данни, допълни изследователят. Така разбираме много нови неща за десети век - Златния век за България. Нови данни има за първия български патриарх Йоан Екзарх от 913 година, който увенчава Симеон за цар, както и че Симеон сключва договор с византийците на 25 март 927 година.
На Разпети петък 972 година е изпепелен Велики Преслав. Това злодеяние бива наказано, защото три години по-късно е предшествано от поредната комета в небето, от поредицата комети цареубийци, посочи проф. Калоянов. Българската църква е автокефална от 879 година след Осмия вселенски събор и затова седалището й от Преслав е пренесено в Средец. Така София става третата столица на българите с управлението на цар Роман-Симеон и на цар Самуил до 1002 година, посочи проф. Анчо Калоянов.
Това са нови, неизвестни досега факти, които получаваме от дигитализираните документи, каза авторът на изданието. Интересното е, че датировката се обвързва с различни природни знамения като земетресения, преминаване на комети. „Досега това не е правено, защото има едно календарно чудо, когато Пасха и Благовещение съвпадат“. Това е първият Великден, в който въплътеното слово сътворява света, посочи проф. Калоянов.
Старобългаристката Пиринка Пенкова превежда на български текстовете на Атанасий Алекснадрийски. По думите на проф. Калоянов словото с превъплъщението си създава света и точно българският покровител свети Йоан Рилски е служител на Бога Слово.  Българският език е един от трите богослужебни езици в европейските предели на християнството от девети век. Наричат го словянски, но това не е от етнонима славяни, а словянски - теонима „Бог Слово“.
"Език, дарен от Бог, защото има невероятната мощ при превода, защото Светото писание не може да се превежда на всеки език, той трябва да е свещен", каза проф. Калоянов и допълни, че тези факти са публикувани в изследването. Седмият том от поредицата, свързана с православното християнство, е посветен на старобългариста проф. Иван Харалампиев, бивш ректор на Великотърновския университет, автор на част от преводите и тълкуванията в изданието.
Редактор е проф. Тодор Моллов, който представи и книгата. Той подчерта, че в поредицата се представя спецификата на българското православие. Чрез него се очертава ключовата за православието концепция, че Богът е слово, а проф. Калоянов разказва за ролята на българите и българската култура по света.
Проф. Анчо Калоянов беше поздравен от проф. Казимир Попконстантинов, проф. Пламен Павлов - колеги във Великотърновския университет. От името на Регионалната библиотека „П. Р.  Славейков“ д-р Иван Александров подари на автора графика на художничката Дешка Денева. Студенти и докторанти на проф. Анчо Калоянов, един от най-известните преподаватели по фолклор в България, бяха сред публиката.
Представянето на книгата започна с филма на режисьора Станимир Трифонов, озаглавен „Учителю“, посветен на делото на учения, преподавател и вдъхновител на поколения студенти във Великотърновския университет.