Нови технологии решават филологични въпроси

Екип от учени, докторанти и студенти от Университета по библиотекознание и информационни технологии (УниБИТ), съвместно със специалисти от Института по геодезия и география към БАН и експерти от Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, прилага интердисциплинарен модел за изследване и цифрово възстановяване на средновековни ръкописи в рамките на научния проект „Интердисциплинарни методи и средства за изследване на ръкописни паметници“.
Проектът се финансира от Фонд „Научни изследвания“ към Министерството на образованието и науката. Бенефициент е УниБИТ, а ръководител на научния екип е д-р Инна Димитрова. В дейностите участват преподаватели, млади учени и докторанти, както и реставратори, библиотекари и изследователи от Националната библиотека. В рамките на първия си етап, проектът се реализира в партньорство и с Центъра за образен и материален анализ на обекти от културното наследство (CIMA) – Виена, Австрия.
Основен фокус на изследванията са палимпсестите – пергаментни ръкописи, при които по-стар текст е заличен чрез изстъргване или измиване, а върху същия материал е нанесен нов. Тези паметници са сред най-трудните за проучване, тъй като скритите текстови слоеве често са слабо видими или напълно нечетими с просто око.
В рамките на проекта се прилагат мултиспектрално заснемане, рентгенов-флуоресцентен анализ и раманова спектроскопия за изследване на пергамента, мастилата и пигментите, както и съвременни методи за цифрова обработка на изображения и оптично разпознаване на ръкописен текст (OCR). Целта е неинвазивно да се извлекат и дигитално реконструират заличените текстове, без да се застрашава физическата цялост на оригиналните ръкописи.
Сред проучваните обекти е и известният в науката „Драготин миней и апостол“ – палимпсест от края на XII – началото на XIII век, съхраняван във фонда на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Върху неговите страници са открити текстови слоеве на гръцки и старобългарски език, включително фрагменти от гръцки Октоих от XI век и славянски миней от началото на XII век. Според изследователите паметникът вероятно произхожда от Охридската книжовна традиция и е ценен източник за историята на българския език и средновековната книжнина. Екипът за първи път установи с точност разлики в обработката на кожата и състава на пигментите и мастилата, които определят особеностите на старобългарската школа в отличие от гръцката.
С помощта на горните неинвазивни методи, доказали своята ефективност при изследването на известни паметници като т.нар. Архимедов палимпсест, византийски ръкопис от 13 в., в който е открит изгубен трактат на античния математик Архимед, учените се надяват да получат точни критерии за датировка на най-ранните старобългарски паметници. Паралелно с конкретните изследвания, проектният екип разработва каталог и база данни за палимпсести, съхранявани в български библиотеки и научни колекции, както и методология за бъдещи интердисциплинарни проучвания. В УниБИТ е изградена и специализирана лабораторна среда за обучение на млади специалисти в анализ на писмени паметници.
Проектът се посочва като пример за успешно сътрудничество между университети и културни институции и за прилагане на съвременни технологии в хуманитарните науки. Според участниците, натрупаният опит създава основа за изграждането на национална инфраструктура за дигитално и материално изследване на ръкописното културно наследство.
Подробна информация за дейностите и резултатите по проекта е публикувана на интернет страницата на проекта: https://palimpsest.unibit.bg.
(Информацията е публикувана без редакторска намеса и на основание договор за партньорство между Българската телеграфна агенция и Университет по библиотекознание и информационни технологии)