В „Залог“ публиката ще се срещне с добре познати и обичани български актьори. Главните роли са поверени на Захари Бахаров, Асен Блатечки, Деян Донков и румънската актриса Офелия Попии, участват още Иван Савов, Валентин Ганев, Малин Кръстев, Стефан Мавродиев, Гергана Плетньова. Сценарист и режисьор на филма е Светослав Овчаров, оператор - Веселин Христов, художник - Мира Каланова, костюмите са дело на Габриела Кърджилова.
Според организаторите на фестивала във Варна лентата пресъздава честно и увлекателно факти от нашата история, чиито уроци все още не са научени от няколко поколения, и разказва за силните личности, преминаващи през Възраждането и освободителните войни, за да участват в съграждането на новата, дълго мечтана България.
Историята на създаването на филма започва от 1991 г. и се базира на приятелския съвет на кинорежисьора Зако Хеския към Светослав Овчаров да заснеме история за Стамболов, Паница и Фердинанд. В тези години, когато в държавата няма пари, е невъзможно да се реализира подобен игрален филм, но Хеския упорито настоява колегата му да започне да пише сценария.
Овчаров създава през 1986 г. документалния филм „Коста Паница - черти из живота и времето му“, през 1990-та - „Стефан Стамболов - съзидателят и съсипателят“, през 1994-та режисира и „Фердинанд Български“. Издава в съавторство с приятели три книги с научни изследвания, посветени на Стамболов, княз Фердинанд и тяхното време.
По думите на режисьора причината да се обръщаме отново към теми и събития отпреди 140 години е тревожността, че век и половина по-късно България е все така полу-европейска, полу-азиатска страна. Геополитическите орбити, в които кръжи, са същите, дефицитът на личности съществува, посредствеността също. Той е убеден, че разказването за хора, които пробиват с главите си мрачния небосклон, под който живеем, носи светлина и е необходимо на обществото ни, за да се познава.
Героите във филма нямат имена и носят прозвищата Майора, Министър-председателя, Княза, Жената. Историята е за любовта между двама мъже и една жена, както и за любовта към България, която е толкова силна, че може да се съизмери само със смъртта. Увлечени в своята страстност, двамата не забелязват, че загърбват жената на живота си. Обичта им към България е тъй всепоглъщаща, че изяжда простичките човешки чувства. И накрая, след всички огнени страсти и действия, остава пепелище.