Новият директор на НБКМ доц. Калина Иванова пред БТА: Над 80% от бюджета на библиотеките отиват за възнаграждения на персонала

Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (НБКМ) трябва да е в полза на обществото, най-вече, и да опазва националните ценности. Това каза пред БТА доц. д-р Калина Иванова, която преди дни бе назначена за директор на институцията.
„Националната библиотека има изготвена стратегия за периода от 2022 до 2026 г. Стратегиите се обновяват постоянно, те не остават статични, както когато са създадени, но трябва да се следва и мисията, която е поставена в този период. Основно, тя е свързана с популяризиране, показване на фондовете и те да бъдат в полза на научните среди и в полза на обществото“, разказа доц. Иванова.
Тя обясни, че изготвя и за себе си приоритетите в управлението на най-голямата културно-образователна библиотечна организация, каквато е НБКМ. Допълни, че предвид опита си като директор на Регионалната народна библиотека „П. Р. Славейков“ във Велико Търново, смята, че от значение са процесите, свързани с дигитализацията, както и квалификацията на кадрите, включително по отношение на технологичните обновления. 
„Търновската народна библиотека има опит в разработването на проекти, свързани с дигитализацията и има резултати като методически ръководства. Едно от тези методически ръководства е свързано с приоритизация на дигитализацията. Това е много ценен документ, защото в днешната кампанийна дигитализация не всичко, което трансферираме на електронни носители, е полезно за по-голяма част от обществото, за потребителите. Затова трябва да има и методика на приоритизиране на ресурсите, които ще бъдат дигитализирани“, посочи тя.
Доц. Калина Иванова определи като добри практики на НБКМ изготвянето на изложби, чрез които се популяризират специалните ѝ колекции: „Ще запазим традицията за провеждане на важни събития за библиотеката. Така, например, през месец февруари традиционно ще се проведе церемонията „Дарител на годината“ на Националната библиотека. В края на 2025 г. ще отбележим годишнина на библиотеката. Имаме календар с редица предварително планирани изложби, които в рамките на цялата година, всеки месец, ще бъдат представяни на  читателите на библиотеката и външните посетители“. Иванова допълни, че има също интерес от страна на чуждестранни гости и туристи към библиотеката за това как изглежда тя отвътре, какви дейности развива и какви културни събития се провеждат в нея. 
1170 ГОДИНИ ОТ СЪЗДАВАНЕТО НА БЪЛГАРСКАТА АЗБУКА И СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ ОТ БРАТЯТА КИРИЛ И МЕТОДИЙ
„Ще продължим с инициативите, които са се организирали досега. През януари ще се състои първото от четири ателиета „Аз пиша на глаголица“. Повод е 1170 години от българската азбука и славянската писменост. Доц. д-р Калина Иванова отбеляза, че на 20 януари, преди първото ателие, НБКМ ще покаже в рамките на два часа две редки и ценни издания, в които има символи на глаголица. „Това са „Енинският апостол“ от 10-и век и „Аргировият триод“ от 13-и век. Ще има и специалисти от НБКМ, на които могат да бъдат задавани въпроси и които могат да предоставят повече информация на тези, които се интересуват от тези ръкописите“, каза Иванова.
Добави, че документите могат да бъдат изложени за кратко време в специализирана витрина с микроклимат. По този начин те се опазват за идните поколения, обясни директорът на Националната библиотека.
ВТОРА СГРАДА ЗА НАЦИОНАЛНАТА БИБЛИОТЕКА
На въпроса дали ще повдигне отново темата за втора сграда за НБКМ, доц. д-р Калина Иванова отговори: „Вече съм я повдигнала. По време на моето назначаване със заместник-министъра на културата Калин Вельов говорихме за този проблем. Всъщност, такъв проблем има в много от нашите големи библиотеки“.
По думите ѝ има няколко проекта, свързани с идеята за втора сграда на НБКМ. „В исторически план знаем, че още в проекта от 1939 г. се е е предвиждал втори етап на строежа, планиран 25 години след завършването на първия етап. През 1971 г. е взето решение за разширяване на сградата, но по-късно то е отменено. Аз съм разглеждала идеи за атриум към основната сграда, но и този проект не се е осъществил. Проблемът е доста наболял и наистина библиотеката страда от липса на пространство за опазване и съхранение на новите колекции, които идват в НБКМ – на българската печатна продукция, на всички библиотечни единици, които постъпват в библиотечния фонд.“, каза доц. Иванова.
Според нея това е грижа не само на директора на НБКМ, а е обща грижа на българската общественост, на Министерството на културата (МК), на правителството: „Трябва да мислим съвместно и в една посока. Надяваме се на помощ от всички заинтересовани страни“.
БЕЗ ГОЛЕМИ КАПИТАЛОВИ РАЗХОДИ
„Средства има, но повече от 80 процента от бюджета, който ни се предоставя, отиват за възнаграждения на персонала. Остават средно 15% за издръжка. За съжаление, не може да си позволим големи капиталови разходи, а само някакви дребни текущи ремонти“, каза доц. Калина Иванова.
Според нея най-големият проблем за библиотеките продължава да е финансовата недостатъчност, въпреки „постоянното целево финансиране от страна на МК“. „Видях, че има много проекти, национални и международни, които са финансирани от МК. Всички знаем за програмата „Българските библиотеки - съвременни центрове за четене и информираност“, която се финансира от МК. Изминалата година отново е много добра за финансиране за технологично обновление. Но тези години, в които са се натрупали липси и грижа към културата, си оказват влияние. Много е остаряла материалната база в нашите библиотеки. Трудно се предоставят средства за капиталови разходи от страна на МК. Тук имаме доста проблеми с модернизиране на фондохранилищата“, обясни директорът на НБКМ.
Доц. Иванова каза, че лъч светлина за намиране на средства за капиталови разходи и модернизиране на фондохранилищата има в корпоративното дарителство: „По библиотечен обмен съм посещавала библиотеки в Румъния. Такава е библиотеката в Крайова, където чрез корпоративно дарителство, тяхното фондохранилище е обновено и модернизирано с най-съвременни техники и технологии. Това е един от начините да се увеличи пространството, което трябва на библиотеките, за да опазват новопостъпилите издания“.
Директорът на НБКМ, която е също председател на управителния съвет на Българската библиотечно-информационна асоциация (ББИА) разказа още, че асоциацията е спечелила проект в рамките на корпоративното дарителство. „Основната дейност е работа с младите семейства за привличане на родителите и децата в библиотеките, и възпитаване в любов към четенето и книгата – за да се избегне постоянното взаимодействие на подрастващото поколение със смартфоните и електронните устройства“, допълни тя.
Доц. д-р Калина Иванова е председател на Българската библиотечно-информационна асоциация и е директор  на Регионалната народна библиотека  „П. Р. Славейков“ във Велико Търново. Главен асистент е към катедра „Журналистика и масови комуникации” във Великотърновския  университет (ВТУ) „Св. св. Кирил и Методий”. Тя е хоноруван преподавател по „Организация и управление на библиотеките“, „Библиотекознание и история на библиотеките“, „Библиотечен и комуникационен мениджмънт“ и „Стратегия и развитие на библиотеките“ във  ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”.  Доцент е по „Обществени комуникации и информационни науки“ в Университета по библиотекознание и информационни технологии и е доктор по „Книгознание, библиотекознание и библиография“ в УниБИТ.