Новите измерения на конкурентоспособността са скорост, адаптивност и непрекъсната иновация, каза заместник-министър Мартин Дановски

Новите измерения на конкурентоспособността са скорост, адаптивност на моделите и непрекъсната иновация. Това каза заместник-министърът на иновациите и растежа Мартин Дановски, който откри Националната среща „От наука към иновации“, организирана от Изпълнителната агенция „Програма за образование“.
Събитието, което се провежда в зала „Джон Атанасов“ на София Тех Парк, събра представители на научните центрове, академичната общност, бизнеса и институциите, които обсъдиха политики и инструменти за засилване на връзките между изследванията и икономическото приложение на иновациите. Водещ и модератор на събитието е журналистката и телевизионна водеща Добрина Чешмеджиева.
Дановски подчерта, че все по-ясно се очертава необходимостта от общ път и общо виждане за трансформацията на българската икономика.
„Виждам общ консенсус, виждам съгласие да говорим заедно“, каза заместник-министърът и допълни, че развитието на страната изисква „по-бързи, по-смели и по-адекватни решения“. По думите му научната инфраструктура, изграждана през последните години, трябва да се превърне в ускорител на това развитие, ускорител на тези смели решения.
Дановски допълни, че България трябва да създаде нова култура на предприемачество, която да свързва научните резултати с бизнеса и рeaлното икономическо приложение.
Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция „Програма за образование“ Иван Попов също се обърна към участниците във форума. Той припомни, че центровете по върхови постижения и компетентност са изградени като национална научна мрежа в периода 2017–2025 г.
„Центровете за върхови постижения са мрежа от 20 центъра, в които участват повече от 60 научноизследователски организации, институти на Българската академия на науките и висши училища, в които работят над 700 учени на световно ниво“, обясни Попов.
Той отбеляза, че по линия на европейското финансиране вече са изградени и оборудвани над 300 високотехнологични лаборатории, а центровете работят във всички приоритетни направления на интелигентната специализация.
„Надявам се да установите успешни дългосрочни контакти между бизнеса и центровете, така че изследванията да намерят своето приложение в икономиката“, каза още той.
В обръщение към участниците чрез видеовръзка Андреас фон Буш от Генерална дирекция „Регионална и селищна политика“ на Европейската комисия (ЕК) подчерта значението на българските научни постижения на европейската сцена.
„Изградихме силна основа на доверие, сътрудничество и обща отдаденост за напредъка на образованието, научните изследвания и иновациите в България“, добави той.
Фон Буш определи като „ключов успех“ напредъка на центровете и даде примери за видимите резултати - институтът GATE се превърна в еталон за дигитална трансформация и приложна наука.
Той подчерта, че България има реална възможност да заеме по-видимо място в европейския иновационен ландшафт, особено в сферата на дигитализацията, чистите технологии и отбранителните иновации. „Това е фантастично признание за българската научна изключителност“, каза още представителят на ЕК.
Форумът продължава с четири тематични панела, посветени на информатика, креативни индустрии, биотехнологии, мехатроника и чисти технологии. Участниците обсъждат политики, инструменти и партньорства за ускоряване на технологичния трансфер и за по-тясно свързване на научните резултати с нуждите на бизнеса и обществото.