Ново издание на стихосбирката „Черешата на един народ“ от Георги Господинов излиза по случай нейния 30-годишен юбилей

Ново издание на „Черешата на един народ“ от Георги Господинов излиза по случай 30-годишния юбилей от издаването на стихосбирката, съобщиха от „Жанет 45“.
„Черешата на един народ“ за първи път се появява през зимата на 1996 г. Оформлението и корицата на стихосбирката е дело на Яна Левиева.
Определяна като едно от литературните събития на 1990-те, книгата е забелязана от критици и читатели още при самото си публикуване, казват от издателството. Книгата е удостоена с Наградата на Сдружението на българските писатели за най-добра стихосбирка на годината. В нея са включени творби като „Черешата на един народ“, „За леката душа“, „Образование свише“, „Роден на 7 януари“, „Жената на август“, „За чакъла на земята“ и „Тайните вечéри на езика“.
В настоящото издание са включени първите рецензии и анализи на стихосбирката от Светлозар Игов, Албена Хранова, Бойко Пенчев, Биляна Курташева и Пламен Антов. Стихосбирката излиза със специален предговор от автора.
„Трийсет години по-късно всичко изглежда друго, светът от вчера си е отишъл“, пише Господинов в предговора към книгата. „Което е било мечта през 1990-те, е станало спомен, често спомен за неслучило се. Дошли са нови хора, родени след излизането на тази книга, и тяхното четене ще е особено интересно. Може би смисълът е в това да прочетем днес „несбъднатото вчера“. Да се прочетат взаимно кипенето на 1990-те и тихото отчаяние на днешното, май трето, десетилетие на века“.
„По ирония на историята, точно през настоящата 2026-а ще гърмят черешовите топчета на едно юбилейно честване на Априлското въстание. Но както твърди едноименното стихотворение, „И тази година, дядовото,/ няма да има априлско въстание“. И тази година, види се отсега, несбъднатото българско ще расте и ще трупа исторически дефицити за нашите деца“, са думи на Господинов.
„Черешата...“ е меланхолично иронична книга както към някогашните, така и към днешните несбъднатости и сбъднатости. Не е нужно да я четем „утре“, за да усетим в нея и несбъднатостта на днешното. И именно в тази двупосочна ирония – към Вчера и Днес – е знакът на сбъднатостта на поета Георги Господинов в новата му книга“, пише Светлозар Игов за вестник „Литературен форум“ през 1997 г.
„Понеже в българската публичност се помни до три седмици, да кажем нещо и за обрата, който Георги Господинов направи през 90-те години в българската поезия. Господинов отне почвата изпод краката на лирическата излиятелност от псевдо-романтически тип и на генерирания около вехти идеологеми национален сантимент. Става въпрос именно за „отнемане на почвата“, а не за загърбване или изоставяне. Неговата поезия не бяга и не търси, а борави с изповедността и сантимента, при това в доста сложен режим. Любовта и смъртта, тези две изконни теми на романтическия идиом, първо са иронично заскобени, представени някак откъм гърба, невкаменени в клишетата, с които обезопасяваме живота. Поезията на Господинов е „естествената история“ на загубата и празнотата“, пише Бойко Пенчев в „Носталгия по съчинителя“ през 2007 г.
/КБ