Ново водопроводно трасе се изгражда в района на българската антарктическа станция „Св. Климент Охридски“

Ново водопроводно трасе се изгражда в района на българската антарктическа станция „Св. Климент Охридски“. През тази година изградихме и пуснахме в експлоатация първите 150 метра от новия водопровод. Предстои доизграждането и пускането в експлоатация на втората половина от водопровода, което със сигурност ще се случи до края на настоящата 32-ра Национална антарктическа експедиция, разказа в интервю за БТА доц. Борис Цанков - консултант по изграждането на водопровода.
„В българската полярна база „Св. Климент Охридски“ основните дейности, които се извършват, са научни изследвания. За да могат те да се провеждат устойчиво, е необходимо наличието на изградена и добре действаща научна структура. Питейният водопровод е една от важните части на тази инфраструктура. Осигуряването на питейна вода в базата осигурява спокойствие и комфорт за работещите и живеещите в нея“, каза доц. Цанков.
„От миналата година се занимавам с подмяна на съществуващия водопровод, който представляваше един гумен маркуч, който при отваряне на базата се разпъва, а при затваряне – се прибира, с малък диаметър, с метални снадки, при падане на температурите под нула градуса водата замръзва, което предизвиква един дискомфорт в полярниците“, разказа експертът.
Той добави, че новият водопровод е положен по неравен и скалист терен.
Водата се черпи от един поток, който се подхранва от ледник. Това е неизчерпаем източник на вода, тъй като в предходните 32 антарктически експедиции не е наблюдавано оттеглянето на ледника нагоре, което е предпоставка за устойчиво водоснабдяване, обясни доц. Цанков.
Интересно за този водопровод е, че действа сифонно, тоест водното ниво на езерото е по-ниско от нивото на най-високото възвишение от около 2 метра. Това в практиката на водоснабдяването е известно като сифонен водопровод. В цивилизацията се избягва прилагането му, тъй като този тип водопроводи изискват доста сериозна експлоатация, а именно – след като навлезе въздух в тях, сифонът преустановява действие. Това тук също се случва, но в рамките на 15 минути, благодарение на помпата, въздухът се изтегля от тръбопровода и водоподаването се възобновява, обясни експертът.
По думите му новият водопровод работи устойчиво.
Системата работи безотказно и мога да гарантирам едно устойчиво водоснабдяване на българската полярна база, включително на новостроящия се лабораторен корпус, където трябва да бъдат ситуирани резервоари за съхранение на водата, каза той.
Доц. Цанков добави, че тази година е предвиден първият етап от изграждането на водопровода – от водовземането до основната сграда. По този начин целият комплекс от работещи сгради ще бъде захранен с вода. За времето, когато новият лабораторен корпус ще бъде пуснат в експлоатация, дотам също ще бъде прокаран водопровод. Половин километър нов водопровод ще има базата до края на следващата експедиция, каза още експертът.
По думите му изграждането на новия водопровод има и научна, и образователна стойност. Научната стойност се изразява главно в начина на укрепване и в начина на полагане на тръбите. Тук теренът е коренно различен от това, което сме свикнали да виждаме в България. Там имаме т.нар. „точка на замръзване“ – една дълбочина, под която не можем да очакваме замръзване на водата. Тук, на Антарктида, поне на мен не ми е известно да има. Дори и да можем да разкопаем този каменист терен, няма да открием тази „точка на замръзване“ и затова във всички бази, включително в нашата, водопроводът се полага по терена, обясни още доц. Цанков.
Ние трябва да поддържаме съответното направление на водопровода в ситуационно и в невелтно отношение, тоест трябва да съобразяваме как да разполагаме тръба по тръба, така че да работят хидравлически най-адекватно, разказа още той.
Благодарение на целия екип на базата, на строителните работници, на логистиците и на дарителите, това мероприятие ще бъде завършено благополучно и ще можем да докладваме на нашия ръководител проф. Христо Пимпирев за завършване на този етап от обновяването на българската полярна база „Св. Климент Охридски“, посочи доц. Борис Цанков.