Новооткрити графити в Йерусалим свидетелстват за български поклоннически пътувания през XVIII и XIX век

Фотографско проучване разкри десетки български надписи в гръцки православни манастири в Стария град на Йерусалим, съобщава „Йерусалим пост“.
„Надписите бяха открити по стените на гръцки православни манастири в Стария град на Йерусалим и околностите му, датиращи от османския период“, обясняват изследователите Майкъл Чернин и Шай Халеви от израелската служба за антики.
В проекта е използван мултиспектрален анализ, за да се разкрият избледнелите текстове.
„Графитите ни позволяват да реконструираме историята на източното християнство в Йерусалим през османския период“, пишат авторите, като се фокусират по-специално върху проследяването на „българското поклонничество в Йерусалим през 500-те години на османското владичество“.
Изследването документира надписи в три манастира – „Свети Теодор“, „Йоан Предтеча“ и „Свети Харалампий“.
В манастира „Свети Теодор“ един от надписите гласи „Хаджи Стойко от Котил. Година 1776“. Авторите отбелязват значението на Котел и уточняват, че икономическият просперитет на селището е довел до появата на много заможни жители. „През XVII век Котел е станал център на текстилната промишленост“, пишат те.
Друг текст гласи „Хаджи Стан. Хаджи Йованчо. Хаджи Иван. Хаджи Филип. От (Га)браво. 1794“. Габрово е описан като „един от важните центрове на Българското възраждане“.
В друг надпис имената са „Хаджи Никола. Хаджи Ласко. Хаджи Вълкан. Хаджи Вельо. От Разлог“. Проучването идентифицира и търговски символи, като авторите обясняват, че „такива символи са известни от надгробни плочи и печати на български търговци, които са извършвали търговска дейност в Буда, Виена и Нови Сад (Сърбия)“.
В манастира „Йоан Предтеча“ надписите включват „Хаджи Георги. 1842 г. от Каменица. От (манастира) „Свети Георги“ в Белащица“. Друг гласи „Хаджи Михаил свещеник от Истанбул“. Изследователите обясняват, че „през целия османски период в Истанбул е живяла голяма общност от българи“.
В манастира „Свети Харалампий“ подробен надпис от 1874 г. изброява поклонници от Стара Загора и Оряхово, сред които са „хаджи Тодор Коюв и децата му: Хаджи Гьорги (и) Хаджи Мария“. В друг надпис от 1881 г. е записано „Хаджи Атанас от казата Солун, от село Негован“ – селище, „считано за един от центровете на българския национализъм в Македония“.
Изследването подчертава българското присъствие не само в манастирите, но и в църквата на Божи гроб. Надпис от 1854 г. гласи „Нетко от Копривщица“. Авторите отбелязват, че „Копривщица се е ползвала със специален статут: жителите ѝ са били освободени от данъци... и на мюсюлманите е било забранено да живеят там“.
В надпис от 1780 г. са изброени седем поклонници от Свищов, сред които „хаджи Стоян, син на хаджи Петко... хаджи Иван и хаджи Манчу (синове) на хаджи Ангел от Свищов“.
„Масовите поклоннически пътувания на жителите на града до Светите земи продължават и през първата половина на ХХ в., по времето на британския мандат в Палестина“, отбелязват авторите.
Изследването дава рядък поглед върху многовековното духовно пътуване на българските християни до Божи гроб, обобщава „Йерусалим пост“.