Обявяването на Мадарския конник за паметник на световното културно наследство от ЮНЕСКО се отразява благотворно, каза Юри Йоргов

Обявяването от ЮНЕСКО на Мадарския конник за паметник на световното културно наследство през 1979 г. се отразява благотворно, каза за БТА главният уредник в Националния историко-археологически резерват (НИАР) „Мадара“ Юри Йоргов. при представянето на юлския брой на ЛИК с тема „България в ЮНЕСКО“.
„Това означава голяма популярност както за Мадарския конник, така и за България. Особено в последните години, когато се отвориха границите и народът започна да пътува все повече и повече, посещаемостта се увеличава постоянно“, добави той.
Йоргов коментира, че по време на пандемията от КОВИД-19 посетителите на НИАР „Мадара“ са били по-малко и изтъкна, че в останалите години почти винаги са над 50 000 годишно. Той допълни, че най-важна за него е популярността на обекта. „Когато се отвориха границите и Шенген вече е факт, при нас се забелязва поток от чужденци, които имат желание да дойдат да видят Мадарския конник“, каза главният уредник.
По думите му винаги има нужда от още реклама. Той добави, че има хора, които не са чували за Мадарския конник, а някои посетители идват целево, но за обикновения, масовия турист трябва обектът да е популярен, изтъкна Йоргов.
„Голяма част от посетителите на Мадарския конник са водени от български гид и той им е дал информация. Тези, които идват самостоятелно, на малки групи или семейно, си имат пътеводители и имат информация. Възможно е да има и такива, които случайно са попаднали тук, но това не сме го разбирали. Те не казват защо и как, но по принцип всеки остава доволен като посети Мадара“, отбеляза главният уредник в НИАР „Мадара".
На въпрос, свързан с теориите за това какво изобразява Мадарския конник - символна или реална сцена с български владетел, главният уредник на НИАР „Мадара“ отговори: „Като учени все пак ние се придържаме към официалната версия, че това е образ на хан Тервел, който пробожда лъв, който всъщност изобразява Византия и е придружен от куче, което е вечният спътник на нашите предци - българите. Според новите теории, които не са приети изцяло от историята, има и други варианти, че това може да бъде самият бог Тангра или самият Аспарух, но все още нищо окончателно не е променено от старата версия“, коментира Йоргов.
Той каза, че след демонтажа на металното скеле на Мадарския конник, предстои да се изгради нова система, която да предотвратява нежелания достъп до Мадарския конник. „Засега има само табели и оградителни ленти, като се надяваме, че хората имат доброто желание да спазват забраните“, добави уредникът.
Мадарският конник и НИАР „Мадара“ са достъпни всеки ден от годината, като единственият почивен ден е 1 януари. През останалото време от 8:30 до 19:00 ч. е работното време, подчерта Йоргов и допълни, че всички са добре дошли.
В Националния пресклуб на БТА в Шумен за представянето на броя на ЛИК, посветен на темата „България в ЮНЕСКО“, присъстваха Боряна Панайотова - директор на Центъра за подкрепа за личностно развитие - Обединен детски комплекс (ЦПЛР-ОДК) „Анастас Стоянов“ Шумен и Роза Енчева от Народно читалище „Добри Войников - 1856“.