Обичаят „Белене на платно за сватба“ ще представя област Шумен в национална селекция за „Живи човешки съкровища"

Обичаят „Белене на платно за сватба“ ще представя област Шумен в национална селекция за „Живи човешки съкровища" за 2024 година, обявена от Министерството на културата, съобщиха за БТА от Областна управа - Шумен.
Обичаят на Ансамбъла за изворен фолклор „Дядо Драгой“, предложение на Народно читалище „Васил Друмев – 1881“ с. Драгоево, община Велики Преслав, област Шумен, е бил единствена кандидатура в областния етап на процедурата.
Номинацията е разгледана и оценена от експертна комисия, в която са участвали представители на Института по етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българската академия на науките, Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“ и Регионалния исторически музей Шумен, допълниха от Областната администрация.
Предстои през ноември национална комисия да обсъди и оцени излъчените областни кандидатури и да направи предложение за вписването на нови елементи в Националната представителна листа на нематериалното културно наследство. "Живи човешки съкровища - България" е част от Пилотната програма на ЮНЕСКО "Живи човешки съкровища", която се фокусира върху насърчаване носителите на нематериално културно наследство да практикуват дейностите и да предават познания и умения на следващите поколения, информират от Областна управа - Шумен.
Красимир Савов, председател на Народно читалище „Васил Друмев – 1881“, съобщи за БТА, че според негови данни обичаят „Белене на платно за сватба“ датира от средата на XVIII век. По думите му е свързан с Драгоевския край.
Краеведът Марийка Христова, бивша учителка от с. Драгоево, има събрани около 600 песни и много обичаи, каза Савов. „Тя е изворът на материал за ансамбъла „Дядо Драгой", чиято задача е да издирва такива обичаи, да им прави възстановки и да ги популяризира", отбеляза той.
Обичаят "Белене на платно" е предсватбен, подчерта Савов и добави, че основният дар, с който се е даряват най-близките, сватове и роднини, това е платното. "Много време преди сватбата майките на момъка и момата са тъкали платно. От него са шиели дрехи и завивки и именно това платно е било същността на този обичай", поясни той.
В топъл майски ден момите са отивали на каменлива, плитка и бързо течаща река и започвали да перат това платно, да го избелят, каза Савов. Той добави, че е чувал, че обичаят го има и в други краища на България, като навсякъде се интерпретира по различен начин.
По думите му обичаят е свързан и с контактуването между моми и момци. "След като прострат да съхне платното, са се забавлявали, пеели и танцували извън селото. След като изсушат платното, са го правел на топчета, завивали са го в босилкова пръчица, за да даде босилекът аромат и за да премахне злото, да пречисти платното, това му е същността на обичая", допълни той.
"Обичаят вече не се практикува в Драгоевския край, ние го пазим, показвайки го на сцената. Ние сме направили много обичаи не само от Драгоево, а от Шуменска област, от Мараш, и ги показваме, за да могат да ги виждат младите хора", каза председателят на НЧНЧ „Васил Друмев – 1881“.
Той подчерта, че обичаят „Драгоевски сватбен понеделник" през 2015 г. е класиран на второ място и по думите му е в съкровищницата в ЮНЕСКО. „Миналата година кандидатствахме с обичая „Сляпа кукла", който се класира отново. Много сме радостни, даже да не ни класират, важното е, че тези обичаи ще влязат там, където им е мястото, в една съкровищница и ще могат хората след време да ги видят", каза Савов. Той благодари на местната власт във Велики Преслав и Драгоево за подкрепата за читалището, за Ансамбъла за изворен фолклор „Дядо Драгой“ и за възможността да представят различни обичаи.