За първи път на живо в музея ще бъде демонстрирано „киченето“ на еркечка лазарка в специфичната последователност на поставяне на мънистените накити. Гостите на музея ще разберат как трябва да стоят перата и кои са особеностите на забраждането в Еркеч.
Еркечкото лазаруване е един от най-очакваните и разпознаваеми празници на селото от незапомнени времена, посочват от музея. Там освен в съботата преди Великден, се празнува и в неделя. В събота през деня е така нареченото малко лазари – на децата , а в неделя е същинското голямото лазари – на момите. Еркечките лазарски песни са много характерни и са все още живи в паметта на жените от селото. Момите лазарки избират за своя водачка малко момиче, което наричат „буенец“. Това е момиче, което за първа година ходи с големите лазарки.
Еркечките носии са ярки, автентични и пъстри, като особено оригинална е украсата на главата на лазарките. Най-характерното сред накитите са перата от петел, наречени „колуни“. С буенеца отпред лазарките тръгват из селото, пеят песни и играят лазарски хора за здраве и берекет. След като обиколят всички къщи в селото, се запътват към местността Дольник. Там към тях се присъединяват „кумовете“. Това прави Еркеч единственото място, където в лазаруването участват и мъже. Кумовете „изтеглят“ лазарското хоро по стръмнината на Дольник към хорището на селото, където вече се намесват всички младежи, които заиграват хорá до късно през нощта.