Живопис в ретро стил представят Иво и Нина Петрови във варненската галерия „Папийон“. Двамата са съученици в приложното училище в Трявна, състуденти в художествения факултет на Великотърновски университет, партньори в живота и в творчеството с реализирани изложби в Барселона, Париж, Москва, Виена, Истанбул, Тулуза, Лил, Хага, Амстердам, Страсбург и Люксембург.
Излагаме по-често заедно, отколкото поотделно, споделиха те пред БТА. Не се възприемат обаче като творчески тандем, защото са твърде различни. Смятат, че неговите картини са декоративни и разказвателни, докато нейните портрети са емоционални. Заедно са от 1989 г. Рисуват в едно ателие, често мълчат и търсят самотата, но обсъждат съвместно всичко - от идеята до резултата. „По-скоро се допълваме и си помагаме, взаимно полезни сме си, защото в работата е важно да има кой да ти даде съвет дали се получава“, казаха те. Не обичат да участват в общи изложби, защото според тях нещата им там се губят.
От няколко години рисуват по теми, зададени от галериите, с които работят. Всичко започва, когато той отива в Барселона през 2005 г., за да намери галерия, в която да излагат. Обикаля 120 места за няколко дни и един от галеристите харесва нещата му, но поръчва да ги направи в големи формати и да следва ретро и винтидж стил, защото той ще бъде модерен в следващите години. Първата си изложба в Испания Петров дорисува на място, следвайки съветите на собственика, който е и художник. Каза, че за няколко посещения там е научил много за изкуството и мнението на галеристите е особено важно.
Според художниците 30-те и 40-те години на ХХ век навяват носталгия, но пак са време на конфликти и драматизъм, каквото имаме в наши дни. Те го намират обаче с положителен заряд, даващо надежда. „За нас е важно това, което представяме, да има някаква емоционалност, вътрешна възбуда и да се хареса. Няма как човек да се спаси от трагедия. Можем да нарисуваме проблемите в света, но не използваме конюнктурата за печелене на пари и бърза слава. Имаме мнение, но смятаме, че яхването на вълната е вид спекулиране“, обясниха позицията си авторите.
Според тях е важно картините да бъдат излагани в галериите и хората да дават мнението си за тях. Това означава, че има и емоционално обвързване с видяното. „Щом има реакция, значи творбата си е свършила работата. Някъде там е линията на изкуството. То е безплатно, човек идва, консумира и си отива, получил е каквото може, остава само да пожелае да стане собственик. Това е моментът, когато се получава изкуството - да поискаш всеки ден да се наслаждаваш на онова, което виждаш“, смятат художниците. Добавят, че чрез оценката на галеристите и публиката артистът разбира, че егото му винаги пречи. То е вид заболяване, за което може да се пусне пътека по здравна каса, шегува се Иво Петров.
Неговите живописни платна са пъстра симбиоза от съдбите на различни персонажи и препращат към графичното изкуство и модата от средата на миналия век, към естетиката на ар деко и сецесиона. Вдъхновен е от Тамара де Лемпицка и Гауди. Нина Петрова извежда на преден план личността и показва реалистични портрети в различни емоционални състояния. Определя стила си като ретро поп арт и се вдъхновява от моделите, от нежната красота, дори чистота и наивност от черно-белите фотографии от 30-те, 50-те, 60-те и 70-те години на миналия век.
Изложбата им във Варна е експонирана заедно с най-новите скулптури на Григор Мицев и ще остане до 17 септември.