Образователната функция на медиите трябва да бъде лична кауза на всеки журналист, смята Надежда Карапанчева

Образователната функция на медиите трябва да бъде лична кауза на всеки журналист, смята журналистът от телевизия "Добруджа" и кореспондент на Българска национална телевизия и Нова Телевизия за област Добрич Надежда Карапанчева.
„Независимо дали има или няма тематични предавания в дадена медия, субективната непримиримост към неграмотността на всеки един от нас, трябва да е налице“, каза още тя в Националния пресклуб на БТА в Добрич, където журналисти от национални и местни медии бяха гости, за да проследят на живо откриването на Деветнадесетот издание на Световната среща на българските медии, която се провежда в Одеса, Украйна. 
Представителите на медиите се обединиха около тезата, че точно образователната функция на медиите не е изпълнена, особено в частта й за знанието за род и език. 
„Боравенето на журналистите с езика ни би следвало да е достатъчно за пример, но за съжаление случаите на непознаване на книжовните норми са твърде много“, смята Петя Христова от "Добрич онлайн". Преслав Нейчев от "ПроНюз Добрич" допълни, че има още много да се работи в тази насока. „Образователните програми, документални филми и културни предавания са само част от начините, по които медиите могат да допринесат за повишаването на знанието за род и език“, посочи още той. 
„Много често водещи на предавания със значителен зрителски интерес допускат фрапиращи правоговорни грешки, което само по себе си е знак за отношението на знанието за езика. Освен това липсват предавания в обществените телевизии, насочени към правилата и нормите в българския език“, добави и Михаил Добромиров от информационна агенция "Добруджа".  
Журналистите дискутираха и около темите на форума, като според тях българите по света са добре представени в българските медии, но има потенциал за развитие. „В българските медии четем за българите по света основно ако са извършили нещо негативно. Много по-малко са новините, свързани с успехите на българите по света, а това би действало мотивиращо. Друг аспект в информационния поток е, че са представени като донори на средства за близките си“, смята Петромира Кирчева, кореспондент на бТВ от областта. 
Петя Христова отдава доброто информиране на живота на сънародниците ни извън пределите на страната на добре развитата кореспондентска мрежа на медиите. „Българите по света е твърде общо понятие, те са толкова разнолики, колкото и българите, останали да живеят в страната ни. Присъствието им в медиите е според мен достатъчно и журналистите са отворени към тях, стига да има информационен повод за това. В редица медии има специални рубрики за българите в чужбина и за българските общности по целия свят. За това, разбира се, огромна заслуга имат кореспондентите в други държави“, каза още тя.  
„Има значителен потенциал за подобряване на представянето на българите по света в медиите. Българската диаспора е разпръсната по целия свят и има множество истории и постижения, които заслужават внимание“, смята Преслав Нейчев. 
Проблемите на хората, които остават в някаква степен в сянка за големите медии, имат своето достойно отражение в локалните. Друг е въпросът кой и как ги чува. Отдавна твърдя, че именно медиите са се превърнали в омбудсмана на народа, казва и Надежда Карапанчева.
Михаил Добромиров смята, че се обръща доста внимание на българи, живеещи извън границите на страната. „Ако говорим за диаспори, които живеят на чужди територии от столетия, като банатските или бесарабските българи, е нужно да се работи повече“, добави още той. 
Журналистите дискутираха и по това дали трябва да сме крайни глобалисти или крайни патриоти. Те се обединиха около мнението, че крайните позиции са вредни, ретроградни и рядко водят до устойчиви решения. Според представителите на медиите трябва да се търси баланс, особено що се отнася до медийното съдържание и публикации. Те също така смятат, че ни е нужен и патриотизъм, но не за сметка на съществуването ни в глобалното общество.
БТА организира Деветнадесетата световна среща на българските медии в Одеса, Болград и Измаил (Украйна) от 18 до 21 юни 2024 г. със съдействието на „Аурубис България“, А1, „Главболгарстрой Холдинг“ АД,  Евроинс Иншурънс Груп, Пощенска банка, СОФ Кънект - операторът на летище София, Национален дарителски фонд „13 века България“.