Образователни експерти дискутираха онлайн как биха могли да се подобрят резултатите на българските ученици в международното изследване PISA

Образователни експерти дискутираха онлайн как биха могли да се подобрят резултатите на българските ученици в международното изследване PISA. Дискусията беше организирана от фондацията „Заедно в час", а основният въпрос беше свързан с това дали подготвяме учениците да използват наученото в училище, когато се сблъскат с реален проблем в живота.
Министерството на образованието и науката (МОН) представи на 8 септември данните за България от международното изследване PISA 2025, основните изводи от тях и следващите стъпки за подобряване на образователните резултати. 
PISA оценява способността на 15-годишните ученици да прилагат знанията и уменията си в реални ситуации в три ключови области - природни науки, четене и математика. В този цикъл водеща област е природонаучната грамотност.
Международното изследване се осъществява от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). В изследването PISA 2025 са се включили 91 държави и региони, с над 760 000 ученици. В националната извадка от България са участвали 6830 ученици, които са попълнили теста. Те представляват близо 58 000 свои съученици от цялата страна. Включили са се 211 училища в това проучване и те са различни по вид на подготовка, по големина и по населено място. Нашите ученици по природни науки имат 421 точки, по четене - 387 точки, а по математика - 405 точки. 
Люба Йорданова от „Заедно в час" каза, че в България се увеличава много „ножицата" между резултатите на учениците от семейства с финансови възможности и на техните връстници, на които родителите нямат финансова и друга възможност да ги подкрепят в образованието им.
Стефан Лазаров - учител и образователен експерт, каза, че зад тези резултати стои една невъзможност за справяне на учениците с широка гама от реални ситуации в живота, които ги очакват след завършване на училище. Той даде примери за това, че ученици не могат да правят разлика между факт и мнение, не могат да извличат информация от текст или не могат да изчислят колко боя е нужна, за да се боядиса стая в апартамент. Това са структурни проблеми, които са се натрупали през годините. Имаме проблеми в учебната програма, в оценяването и в преподаването в класните стаи. Има значение също в какво училище се учи и какви са финансовите възможности на семействата на учениците, отбеляза Лазаров.
Иван Береги-Карталски, учител по математика в България и Норвегия, каза, че 47 процента от учениците споделяли, че съучениците им не слушат учителите и не са ангажирани с това, което се преподава в класната стая.
Светлин Наков - програмист и предприемач, отбеляза, че при разговори с работодатели те заявявали, че много от кандидатите не могат да формулират мнение, не могат да направят прости сметки как се смята ДДС, има и изоставане в дигиталните умения. PISA до много голяма степен отчита какво е критично мислене, отбеляза Наков. По думите му работещи във фирми с носталгия казвали, че преди години хората са били по-знаещи и можещи.
Иван Береги-Карталски каза обаче, че и в Норвегия имало спад в резултатите на учениците в изследването PISA, като за тях след 8 септември се използвала думата „катастрофа“. По думите му имало също разлики в резултатите на момичетата и момчетата.