Образът на Тоска е много близък до всяка една жена, каза пред БТА оперната прима Таня Иванова

Образът на Тоска е много близък до всяка една жена, особено певица, защото в случая и героинята е певица. Не е много сложно да се направи този образ. Сложното е да го изградиш чисто физически, чисто музикално и вокално. Това каза пред БТА оперната прима Таня Иванова.
Тя ще влезе в образа на главната героиня, в операта на Джакомо Пучини – „Тоска“, на 28 октомври, на сцената на Софийската опера и балет. В ролята на любимия на героинята Марио Каварадоси ще бъде аржентинският тенор Хосе Кура.
По думите на Иванова, Флория Тоска не е трудна за игра, защото не е далеч от нея или от което и да е сопрано, което я изпълнява. „Тя е певица, примадона, после е влюбена жена. Аз също съм била влюбена и знам какво е чувството. То ти дава сили за всяко едно нещо“, каза тя.
За това как религиозната Тоска стига до убийство, Иванова коментира: „В този момент тя забравя за всичко човешко,  може би. Не знам какво се случва психологически, за да убиеш човек, но предполагам, че въобще забравяш за абсолютно всичко, за да имаш сили да направиш нещо подобно“. Според Иванова в момента на убийството Тоска едва ли мисли, че е религиозна, или че е примадона, или каквото и да било. По думите ѝ водещото е любовта към Каварадоси: „Може би в името на любовта идват всички тези сили, за да направи това нещо. Тя наистина е в капан и няма друг избор“. Конфликтът със Скарпия е нещо, което всяка жена е преживявала в някаква степен, допълни тя: „Що се отнася до самото убийство, все пак трябва да е нещо преувеличено, за да стане театър, за да стане опера“.
На въпрос дали Тоска е наивна, щом е повярвала на Скарпия, Иванова каза, че не може да отговори категорично: „Не мога да кажа, че е наивна, но вярва. Вярата, че това ще се случи, е толкова силна, че тя няма други идеи и мисли“. Според нея Тоска е убедена до последно, че екзекуцията на любимия ѝ е инсценирана. „Даже в момента, когато той е убит и отива към него, още вярва, че е жив“, добави Таня Иванова.
Относно ревността на Тоска тя каза, че това е естествено за влюбения човек: „Всеки човек, който обича, който е влюбен, малко ревнува. Всеки образ трябва да има някаква характеристика и така авторът е видял героинята. Нормално е да си ревнив. Мисля, че всяка жена ревнува до някаква степен, така че и това го разбирам“.
На въпрос коя е най-трудната ѝ роля, Иванова отбеляза, че е пяла много трудни роли в кариерата си: „Няма трудно, когато има достатъчно репетиции, добри режисьорски решения и добър диригент. Тогава работата става лесна. Благодаря на академик Карталов за поканата и на асистент-режисьора Вера Белева за всеотдайната работа по време на репетициите“.
За партньора си на сцената – Хосе Кура, певицата каза, че винаги е удоволствие да работи с него. През 2023 г. тя изпълнява ролята на Тоска в Teatru Manoel в Малта в негова постановка и по негова покана. Иванова е работила с него като диригент, режисьор и певец. „Той е много интелигентен човек с много знания и контактът с него само обогатява“, добави още тя. Според нея Кура работи много задълбочено и детайлно, и се хваща „за всяка дума, за всяка нота“.
В Малта екипът прекарва цяла седмица само в обсъждане на текста на маса, подход, който се използва в драматичния театър, но не и в операта, каза още тя. „Това беше невероятно, защото накрая, когато отиваш на сцената за сценични репетиции, ти вече си в образ. Ти знаеш какво трябва да правиш“, разказа оперната прима. По думите ѝ това е един задължителен период в подготовката, който никъде по света не се прави.
Постановката в Софийската опера е на директора на оперния театър – академик Пламен Карталов, и 14 години е сред най-изпълняваните заглавия в репертоара на националния театър. Представяна е и на международни сцени, сред които в Япония и Турция, казват от театъра. Диригент на спектакъла е Григор Паликаров, диригент на хора – Виолета Димитрова, а сценограф – Миодраг Табачки.
Таня Иванова е завършила Националната музикална академия „Панчо Владигеров“. От сезон 2014/2015 г. е солист на Държавната опера в Пловдив. Дебютира през 2013 г. в ролята на Одабела от „Атила“ на Джузепе Верди на „Опера фестивал“ в Пловдив. В репертоара ѝ са още Аида от „Аида“, Лейди Макбет от „Макбет“, Леонора от „Силата на съдбата“ и „Трубадур“, Елизабет от „Дон Карлос“, Абигайл от „Набуко“, Мими от „Бохеми“ и принцеса Турандот от „Турандот“ на Джакомо Пучини. Изпълнявала е още Чо-Чо-Сан от „Мадам Бътерфлай“, Манон Леско от „Манон Леско“ на Пучини, Неда от „Палячи“ на Леонкавало, Мадалена от „Андреа Шение“ на Умберто Джордано и Татяна от „Евгений Онегин“ на Пьотр Илич Чайковски. Била е на сцената на Загребската опера и на Опера Тенерифе. През 2021 г. основава фондация „Камен Чанев“ в памет на своя любим – тенора Камен Чанев, с когото работи и се утвърждава като спинто сопран.