Общо 2500 находки са разкрити през миналата година при археологическите проучвания на некропола и римските терми в Рациария, Антична Бонония и Кастра Мартис, които постъпват в Регионалния исторически музей във Видин. Голяма част от тях са с експозиционна стойност, каза на пресконференция в Националния пресклуб на БТА във Видин ръководителят на разкопките доц. д-р Здравко Димитров от Националния археологически институт с музей – БАН.
След повече от 50 години, през 2024 година беше проучван некрополът в Рациария, който е един от най-богатите в цяла България. От там произхождат едни от най-луксозните и важни саркофази. Инициативата за разкопките е на община Димово, която реализира проект за цялостна рехабилитация на общинския път между селата Арчар и Държаница, каза доц. Димитров. И допълни, че са разкрити и проучени 17 гробни структури – три зидани гробници от тухли и 14 други гробове. Находките от този обект са 130. Сред тях е златна амфорка (бижу, накит), която е един от акцентите на националната изложба „Българска археология 2024“. Тя е изключително произведение на изкуството от втори век и дава директен отговор на въпроса защо трябва да се проучва Рациария. Защото там има още много какво да се проучва, като се откриват находки със световно значение, подчерта доц. Димитров. И отбеляза, че резултатите от некропола са изключително впечатляващи и мотивиращи за археолозите, като идеята на община Димово е да се провеждат ежегодни проучвания.
С национално финансиране през миналото лято в Рациария се проучваха и римските императорски терми. Може би един от най-големите архитектурни комплекси от римската епоха в България. Външните зидове са 3,5 м и са по-масивни от крепостната стена на града, каза доц. Димитров. Идеята на националното финансиране е в рамките на 4-5 години да бъде проучена цялата баня и да се премине към нейната консервация, реставрация и пълна социализация. Разкрито е цялото източно крило, като работата е достигнала до южния край на банята. Наблюдава се изключителна запазеност на архитектурните структури. На площ от около 200 кв. м беше открит таванът на банята, рухнал върху пода, без никакви иманярски разрушения. В тази част Рациария е наистина запазена и дава възможност за научни разработки и за разкриване на архитектурните комплекси, които впоследствие да се социализират. Находките от термите са 1880, от които 1476 са златни, сребърни и бронзови монети, обясни доц. Димитров.
С 60 хил. лв. през миналата година Община Видин е финансирала разкопките в Антична Бонония. След 8-годишна работа настоящият парцел е почти напълно проучен, като във фонда на музея са постъпили над 5000 монети. Всички открити движими културни ценности се изследват, като в изследователската работа се включват трима нумизмати. Само проф. Константин Дочев е обработил 1500 монети от Бонония, и то от времето след Римската империя – Византийския период, Второто българското царство и от Видинското царство. На базата на данните от нумизматичния материал се прави изводът, че Видинската държава продължава да съществува и в началото на 15-и век, подчерта доц. Димитров.
Според него Бонония вече е открита и се вижда. Тя трябва да бъде реставрирана и да бъде символ и гордост на Видин и видинчани. Преди Бонония беше миналото на Видин, но нямаше къде да се види. Сега тя е открита, подчерта доц. Димитров.
По думите му в Кастра Мартис е извършено проучване, финансирано от община Кула. Идеята е да все включи източната част на големия кастел в съществуващия археологически парк. Градът има един от най-добре запазените паметници от римската епоха в България. Кулата е висока 20 м и е абсолютно автентична.
Археологът Илко Цветков припомни, че през миналата година Видин беше домакин на международна научна конференция за Дунавските провинции на Римската империя. Тя е важно събитие за региона, за да се покаже големия брой и значимостта на археологическите обекти на територията на Видинска област. Искаме да се възобнови работата на международния екип, както в миналото на Рациария са работили заедно български и италиански учени, каза Цветков. И уточни, че вече има интерес, особено след разкриването на значителните структури на термите и тяхната запазеност.
Видинският музей има нужда от трезорна зала, за да се изложат красивите находки, с които разполага. А не да стоят в трезорите, защото няма подходящи условия за тяхното експониране. Музеят работи по идеен проект за цялостно обновяване на изложбената площ в „Конака“. Необходимо е и обновяване на самата сграда, каза още Цветков.
За да продължи проучването на Рациария е необходимо държавно финансиране. Това е един от големите археологически обекти в България и безспорно най-големият в Северозападна България, отбеляза доц. д-р Здравко Димитров.