Очакваме държавата да бъде партньор в създаването на решения за защитаването на недвижимото културно наследство, каза арх. Габриела Семова

Очакваме държавата да бъде партньор в създаването на решения за защитаването на недвижимото културно наследство. Това каза председателят на Българския национален комитет на Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места - ИКОМОС (БНК на ИКОМОС) - арх. Габриела Семова, на пресконференция в Националния клуб на БТА по повод проектозакона за изменение и допълнение на Закона за културното наследство (ЗИД на ЗКН).
Арх. Семова уточни, че поводът за пресконференцията е резултатът от проведената на 25 юли дискусия на тема „Позицията на експертите за поредните промени в Закона за културното наследство и системните проблеми в опазването“. В днешната пресконференция взеха участие още арх. Петкана Бакалова, арх. Георги Цапков и културният мениджър и администратор на Фейсбук групата „КвАРТал“ - Мартина Стефанова.  
Повод за нашата днешна декларация е резултатът от дискусията, която проведоха експертите, занимаващи се с опазване на недвижимото културно наследство (НКН) в България, на своята конференция преди една седмица.
Вследствие на миналата дискусия експертите са изготвили декларация, в която заявяват, че ще се „ангажират в най-кратки срокове да направят конкретни предложения за реформи в системата на опазване на недвижимото културно наследство (НКН)".
„Ние, експертите в областта на недвижимото културно наследство - архитекти, археолози, реставратори, историци, изкуствоведи, инженери, урбанисти, ландшафтни архитекти, като наблюдаваме с болка пагубната загуба на недвижимо културно наследство и превръщането му в нелепа бутафория, като търпим тежките последици на дългогодишната криза в националната система за опазване, като отбелязваме, че липсва политическа воля за цялостно решаване на проблемите в областта на НКН, като оставаме верни на духа и принципите на Венецианската харта, Документа от Нара за автентичността, Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство и други международни документи за закрила на паметниците на културата, ратифицирани от република България, като осъзнаваме значението на културното наследство за националната идентичност и културна принадлежност, настояваме за държавнически действия, за съхраняване и развиване на археологическото, историческото, архитектурното, художественото, урбанистичното и ландшафтно наследство, като бъде поставен общественият интерес на първо място", се казва още в декларацията на експертите.
Те настояват още „законодателната, изпълнителната и общинските власти да обмислят важността на паметниците на културата за обществото."
На 25 юли бяха коментирани всички проблеми от експертите. От хората, които най-много са ангажирани с опазването на наследството, хората, за които опазването е призвание. Тези проблеми избуяха в момента, в който новото правителство реши да прави промени в закона за културното наследство, които според нас са абсолютно неадекватни, не са обсъдени предварително и няма да имат необходимото приложение в интерес на НКН, каза още арх. Семова.
Арх. Петкана Бакалова представи данни от статистика, според които в България има 19438 архитектурно-строителни недвижими културни ценности, а в цялата страна има общо 153 експерти архитекти по НКН. Тя уточни, че областите, в които липсват такива специалисти са: Видинска, Монтанска, Врачанска, Ловешка, Пернишка, Кюстендилска, Пазарджишка, Смолянска, Старозагорска, Хасковска, Кърджалийска, Ямболска, Търговищка, Шуменска и Разградска. В Софийска област експертите са 96, в Пловдивска са 15, а във Варненска 7, отбеляза арх. Бакалова.
В допълнение, тя коментира ниския брой на конструкторите, експерти по НКН – общо 16 души за цялата страна. Арх. Бакалова обясни, че в страната ни има 20308 архитектурно-строителни и художествени недвижими културни ценности, като за тях се грижат само 249 архитекти, конструктори и художник-реставратори.
„В 16 от общо 28 области в България експертите в областта на опазването са от нула до двама. В 137 общини състоянието е същото. Законодателят предлага в тези 137 общини, в които няма нито един експерт или са максимум двама, за които не знаем дали са активни или дали са живи, да дават указания за аварийни намеси. Ситуацията през последните 15-20 години показва, че там, където общините не са се съобразявали и са предприемали подобни действия, резултатът е плачевен. Един от лошите примери е Несебър. Анализи и проверки показват, че почти 100 процента от случаите, в които има неправомерна намеса в Несебър, са извършени без санкцията на Министерството на културата – единствено и само по разрешение на Общината“, допълни арх. Бакалова.
Арх. Цапков представи промените около създаването на правомощия на общинските музеи и каза, че: „Общинските музеи са бюджетно разпределени към желанието и нежеланието на партиите да ги финансират. В този смисъл знаем, че е практика кметовете да се занимават не с обществения интерес, а с определени икономически интереси. В този смисъл те биха прокарвали по един особен начин собствените си политики през музеите по отношение на НКН. С новите изменения се предлага да се дават правомощия на музеите да проектират и едновременно да издават становища и проекти, което влиза в конфликт на интереси. Не може орган, който проектира, да изпълнява самостоятелни функции едновременно.
„Когато отиваме в Пловдив, Несебър или Созопол, винаги избираме да отидем в стария град. Какво ще стане, ако този стар град го няма? През годините България е устояла на множество завоевания, размирици и бомбардировки, но днес тя не може да се спаси от самата себе си.  Днес не говорим просто за закон, говорим за памет, за това какво ни прави народ, за това дали ще останем нация или ще се превърнем в тиха сянка на себе си", каза Мартина Стефанова.
Тя е на мнение, че „без културно наследство няма народ, има само население, няма държава, има само територия."
„Днес нашите деца не знаят на кого са наречени улиците ни и каква е историята зад тях. Днес живеем без памет, без съвест. Ние сме разрушители на самите себе си. Казват, че една цивилизация умира два пъти – веднъж, когато кулите й рухнат, и втори път, когато забрави защо са били построени. Днес сме свидетели на тези две фази. Кулите рухват, а ние не помним защо някога са били построени. Умира усещането, че принадлежим, умира нашата памет. Нито една нация не е погинала, докато пази духа си, без значение дали има или няма територия, но всички са умирали, щом са го продали", каза още Стефанова.
Тя коментира и скорошния случай с преустройването на северната сграда на Националната художествена академия (НХА) в столицата, чиято западна фасада, част от историческия корпус на сградата, откъм храм-паметника "Св. Александър Невски“, вече е премахната.
Стефанова обясни, че „това е един от примерите как ние затриваме своята духовност. Това е мястото, където се ражда духът, където се създават естетите. Свидетели сме на един проект, който не мина през експертиза, който не е бил силно аргументиран още когато е излязъл през 2007 г. Този проект бива преразгледан отново, без конкурс, през 2016 г., когато се явява единственият архитект, който отново печели конкурса. Така, както се случи с Тютюневите складове в Пловдив, от които не остана почти нищо, в неделя, посред бял ден, северната сграда на НХА беше разрушена."