Очите могат да издадат човек, който крие информация, казват учени


Много хора вярват, че има очевидни начини да разпознаят лъжеца, без дори да слушат какво казва – например по бягащия поглед и нервните движения, пише сайтът phys.org. Психолозите обаче все повече насочват вниманието си отвъд тези предполагаеми издайнически признаци, които невинаги са надеждни, към по-фини, неволни сигнали, по-трудни за откриване.
В ново проучване, публикувано в научното списание PLOS One, Валентин Фуше и Анке Хукауф от Университета в Улм, Германия, са установили някои признаци на измама, които може да се крият в очите ни.
Учените искали да установят дали тестовете за разпознаване на скрита информация (CIT) могат да открият кога човек пази тайна, но само въз основа на движенията на очите му. Тези тестове понякога се използват при криминални разследвания, за да се установи дали даден човек разпознава нещо, което би могъл да знае само извършителят, например подробности за престъпление.
Затова изследователите привличат пълнолетни доброволци и ги насърчават да заблуждават.
Участниците сядали срещу човек, който се представял за телепат. На екран им показвали шест номерирани карти и ги молели да изберат една от тях. След това картите се показвали отново, една по една, докато изследователите следят реакциите на очите им. Доброволците трябвало или да разкрият избора си, или да го запазят в тайна, или да подведат телепата да посочи друга карта.
След това човекът, представящ се за телепат, задавал въпроси за избраната карта, на които участниците трябвало да отговарят вярно или невярно в зависимост от получените инструкции.
По време на целия експеримент специални очила за проследяване на погледа регистрирали размера на зениците, мигането и движенията на очите. Изследователите измервали и времето, необходимо на участниците да отговорят.
Резултатите разкриват възможен издайнически признак.
Зениците на участниците се разширявали за кратко в по-голяма степен, когато виждали избраната от тях карта, отколкото при останалите карти. Това се случвало независимо дали казвали истината, или се опитвали да заблудят телепата. „Това предполага, че разпознаването на значим обект може да бъде установено чрез сигналите, свързани със зениците, дори когато участниците се опитват да го прикрият или да симулират разпознаване“, пишат Фуше и Хукауф в проучването си.
Те установяват също, че участниците са склонни да мигат по-рядко и да задържат погледа си върху една точка за по-дълго време, когато прикриват информация. А когато трябвало да излъжат в отговор на въпрос, обикновено им е необходимо повече време, за да отговорят.
Макар резултатите да могат да помогнат на разследващите да установяват кога някой укрива информация, учените признават ограниченията на експеримента. Една от причините е, че участниците не били изправени пред никакъв реален риск или последици.
„В настоящото проучване измамата не водеше до никакви последствия, а участниците не бяха изложени на риск да бъдат разобличени от телепата“, обобщават Валентин Фуше и Анке Хукауф от Университета в Улм, Германия.