Одит определи целта на НАСА за намаляване на разходите за „Артемис“ с 50% като "крайно нереалистична"

Целта на НАСА да намали с 50% разходите за мощната ракета „Ес Ел Ес“ (Space Launch System) за своята програма „Артемис“ е „крайно нереалистична“ и „заплаха за плановете за изследване на дълбокия космос“. Това се казва в доклад на Службата на генералния инспектор на НАСА, публикуван в четвъртък и цитиран от Асошиейтед прес.
В одита се казва, че разходите за производството на една ракета „Ес Ел Ес“ чрез предложения договор с фиксирани разходи все пак ще надхвърлят 2,5 млрд. долара, въпреки че НАСА смята, че може да ги ограничи чрез „намаляване на работната сила, повишаване на ефективността на производството и сключването на договори, и разширяване на потребителската база на „Ес Ел Ес“.
„Като се имат предвид огромните разходи за програмата „Артемис“, невъзможността да се постигнат съществени икономии ще затрудни значително устойчивостта на усилията на НАСА за изследване на дълбокия космос от хора“, предупреждава докладът.
Администрацията на Байдън вече е поискала най-големия бюджет на НАСА за следващата финансова година, въпреки че ръководената от републиканците Камара на представителите на САЩ вероятно ще спъне някои от исканията на космическата агенция.
Одитът разгледа плановете на НАСА да премине от сегашната си структура с множество доставчици на хардуер към договор за услуги, който ще включва производството, системната интеграция и изстрелването на поне пет полета на „Ес Ел Ес“, започвайки с „Артемис 5“, който понастоящем е планиран за 2029 г.
Твърдението на НАСА, че може да намали тези разходи до 1,25 млрд. долара на ракета, беше подложено на анализ от одита.
„Амбициозната цел на НАСА за постигане на 50% икономия на разходи е крайно нереалистична. По-конкретно, нашият преглед установи, че инициативите за намаляване на разходите в няколко договора за производство на „Ес Ел Ес“ не са значителни“, се казва в одита.
В него все пак се констатира, че разходите за ракетите могат да се доближат до 2 млрд. долара при първите 10 ракети „Ес Ел Ес“ по новия договор, което представлява намаление с 20%.
„Артемис 1“ използва ракетата „Ес Ел Ес“, която с тяга от 4 млн. килограма стартира от космическия център „Кенеди“ през ноември 2022 г., превръщайки се в най-мощната ракета, която някога е достигала до орбита. Тя изпрати космическия кораб „Орион“ на полет без екипаж до орбитата на Луната.
„Артемис 2“ ще лети с четирима астронавти на кратко пътуване около Луната, като целта е изстрелване още през ноември 2024 г., докато по-сложната мисия „Артемис 3“ се надява да изпрати отново хора, включително първата жена, на лунната повърхност още през декември 2025 г.
„Артемис 4“ е в календара на НАСА за 2028 г. и има за цел да помогне за изграждането на лунната космическа станция „Гейтуей“, която да подпомага мисиите за кацане на Луната.
До 2025 г., според одита, мисиите „Артемис“ ще надхвърлят 93 млрд. долара, което включва няколко милиарда повече от първоначално обявеното през 2012 г., тъй като години на закъснения и увеличаване на разходите затрудниха подготовката за „Артемис 1“. Ракетата „Ес Ел Ес“ представлява 26% от тези разходи в размер на 23,8 млрд. долара.
„Боинг“ е изпълнител на основната степен, като работи с „Аероджет Рокетдайн“ за четирите й двигателя Ер Ес-25, а „Нортроп Груман“ осигурява двата твърдогоривни ракетни ускорителя. „Локхийд Мартин“ е главният изпълнител на „Орион“, докато „Юнайтед Лонч Алайънс“ и Европейската космическа агенция също имат участие в програмите „Ес Ел Ес“ и „Орион“.
Новият договор, наречен „Договор за производство и експлоатация на изследователска техника“ (EPOC), ще възложи контракта за „Ес Ел Ес“ на съвместно предприятие на „Боинг“ и „Нортроп Гръман“, наречено „Дийп Спейс Транспорт ООД“. Договорът ще включва опция за още пет изстрелвания, като общият им брой ще бъде 10. Той е насочен към по-голяма версия на „Ес Ел Ес“, наречена „Блок 1Б“, която ще е с увеличен товарен капацитет.
„Въпреки че в момента „Ес Ел Ес“ е единствената налична ракета-носител, която отговаря на нуждите на мисията „Артемис“, през следващите 3 до 5 години може да се появят други подходящи търговски алтернативи, които са по-леки, по-евтини и за многократно използване“, се казва в одита. „Ето защо НАСА може да пожелае да обмисли дали други търговски варианти трябва да бъдат част от нейните средносрочни и дългосрочни планове в подкрепа на амбициозните й цели за изследване на космоса“, заключава документът.
Дългосрочната цел на НАСА за програмата „Артемис“, поставена по време на управлението на президента на САЩ Барак Обама, е да изпрати човек на Марс до 2040 г.