Огромната древна акула мегалодон е била топлокръвна, установиха учени

Учени установиха, че огромната древна акула мегалодон е била топлокръвна, съобщи Ройтерс.
Древното животно е получило името си заради големите си зъби (дълги до около 18 см), които са можели да разкъсат всякакъв вид плячка в дълбокото море. Сега благодарение на тези зъби експертите подобриха своето разбиране за анатомията на този изчезнал хищник, като анализираха минералния състав на тяхната наподобяваща емайл тъкан. Така учените потвърдиха, че мегалодонът е бил топлокръвен – черта, която те подозират е допринесла както за благосъстоянието му, така и за неговото изчезване.
Мегалодонът, който е достигал най-малко 15 и вероятно до около 20 метра дължина, е ловувал морски бозайници, включително китове. Общата му средна телесна температура се е равнявала на около 27 градуса по Целзий и хищникът е можел да я поддържа около 7 градуса над тази на заобикалящата го морска вода. Този факт може да е допринесъл за активността на мегалодона като по-динамичен хищник – силен плувец, способен да смила храната по енергийно ефективен начин и да живее в по-студени води (което му е позволило да разшири обхвата си до почти целия свят).
Повечето риби са студенокръвни (ектотермични), с телесни температури, съответстващи на околните води. Някои обаче са топлокръвни (ендотермични) и могат да генерират своя собствена телесна топлина. Сред тях са някои акули, включително най-голямата съвременна акула - голяма бяла акула.
„Единствените сравними живи видове днес по отношение както на диетата, така и на телесната температура, са голямата бяла акула и, в по-малка степен, акулата мако. Както беше показано в нашето проучване обаче, мегалодонът е бил доста по-топъл от тези два съвременни вида върховни хищници, което го прави уникален“, каза геохимикът и палеоклиматолог Майкъл Грифитс от Университета "Уилям Патерсън" в Ню Джърси, който е научен ръководител на изследването.
Проучването установи също, че, макар и топлокръвен, мегалодонът е имал по-ниска телесна температура от тази на китовете.
„Една от теориите е, че те са били регионално ендотермични – че някои части от тялото им са били по-топли от други части, докато телесната температура е по-висока и по-равномерна в рамките на тялото при повечето големи бозайници“, обясни Робърт Ийгъл, експерт по атмосферни и океански науки от Калифорнийския университет и съавтор на изследването.
Мегалодонът, който се счита за вероятно най-голямата акула на всички времена, се е появил преди около 23 милиона години, след което е изчезнал преди около 3,6 милиона години на фона на спадащите температури на океана, както и снижаващото се морско равнище. Топлокръвността му вероятно е била полезна за хищника в охлаждащите се води.
„Фактът, че видът е изчезнал, предполага вероятната уязвимост – или цената на това да бъдеш топлокръвен, защото топлокръвността изисква постоянен висок прием на храна, за да се поддържа висок метаболизъм“, каза палеобиологът и съавтор на изследването Кеншу Шимада от Университета "ДеПол" в Чикаго. „Напълно възможно е да е имало промяна в морската екосистема поради климатичното охлаждане, което е причинило спадане на морското равнище, променяйки местообитанията на популациите на видовете храна, на които е разчитал мегалодонът – като например на морските бозайници, броят на които вероятно е намалял, което е довело до изчезването на мегалодона.“
Учените подозираха, че мегалодонът е бил топлокръвен и преди, но това ново изследване предостави първите емпирични доказателства. Изследователите анализираха геохимичните характеристики на фосилни зъби на древната акула, за да определят температурата, при която са се образували минералите в подобната на емайл тъкан – това от своя страна е индикатор за телесната температура на животното.
Мегалодонът беше засенчен в популярната култура в продължение на десетилетия от голямата бяла акула, която е на фокус в хитови филми от типа на блокбъстъра от 1975 г. „Челюсти“. Сега обаче светлините на прожекторите са насочени именно към мегалодона, като през 2018 г. излезе филма „Мега звяр“, а тази година ще излезе неговото продължение „Мега звяр 2“.
„Мегалодонът е представляван днес основно само от зъби и няколко гръбначни екземпляра във вкаменелостите“, каза още Шимада и добави: „За разлика от романите и филмите, които представят мегалодона като супер голяма, чудовищна акула, факт е, че ние дори не знаем точно как е изглеждал или как е живял. Ето защо „науката за мегалодоните“ продължава да бъде вълнуваща академична сфера.“