В много звезди, включително и в Слънцето, има магнитни полета, но те все още са твърде слабо проучени, за да бъдат надеждно включени в моделите на звездната еволюция.
Настоящото изследване на учени от Австрийския институт за наука и технологии, университета на Ла Лагуна и университета „Париж-Сите" показва защо „криминалното" еволюционно минало на една звезда може да бъде от решаващо значение за разбирането на нейните вътрешни магнитни полета.
За да определят възрастта на звездите, изследователите използват теоретични модели на еволюцията, които трябва да отчитат и магнитните полета. Често обаче не е ясно колко силни са тези полета, къде се намират и каква е тяхната форма.
Работата на международния екип показва, че при някои стари звезди сигналите могат да сочат към „престъпно" минало - те може да са „откраднали" маса от съседна звезда. Подобно събитие променя съотношението между структурата на ядрото и обвивката на звездата, което я прави много по-податлива на въздействията на магнитните полета, отколкото „спазващата закона" единична звезда.
Невъзможно е да се надникне директно във вътрешността на звездите, но високопрецизни телескопи измерват миниатюрните периодични промени в яркостта, предизвикани от осцилацията (трептенето). Тази област на астрофизиката се нарича астросеизмология и подобно на сеизмологията на Земята тя предоставя данни за вътрешно устройство на звездите.
Авторите на настоящото проучване са проявили интерес към червените гиганти и свързани с тях осцилации, които изследват областите в близост до ядрото. При някои червени гиганти те са едва забележими.
„Определен режим на трептене липсва в спектъра или е едва забележим - сякаш е бил изрязан или потиснат. Неотдавнашни изследвания предполагат, че за това са отговорни силните магнитни полета във вътрешността на звездата в близост до ядрото. Те правят така, че този режим да изчезне", пишат изследователите в сп. „Астронъми енд астрофизикс" (Astronomy & Astrophysics).
Проблемът е, че според съществуващите модели подобни полета трябва да бъдат изключително силни, а как са могли да се образуват остава неясно.
Едно от възможните обяснения е, че червеният гигант може да е „откраднал" маса от съседна звезда или да се е слял с друга звезда. Това би променило съотношението между структурата на ядрото и обвивката, правейки звездата много по-чувствителна към магнитните полета.
Последвалият анализ е потвърдил, че червените гиганти със силни магнитни полета са най-вероятните заподозрени в „голямата звездна кражба".
Откритието ще помогне за по-доброто разбиране на процесите на звездната еволюция.