Огромният проблем при използването на изкуствен интелект в изкуството е в етиката, каза пред БТА проф. Пламен Дойнов

Огромният проблем при използването на изкуствен интелект (ИИ) в изкуството е в етиката – доколко имаме правила за това, доколко може да се спекулира и да се извършват измами. Това каза пред БТА поетът, драматург, литературен историк и ректор на Нов български университет (НБУ) проф. Пламен Дойнов. Той бе част от журито в тазгодишното издание на националния младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев“, в който стихотворението „Дядо“, генерирано от ИИ, бе на крачка от поощрително отличие.
ПРОБЛЕМЪТ С АВТОРСКАТА ЕТИКА НЕ Е НОВ
„Нямаме нов проблем в момента, свързан с авторството. Имаме един стар проблем и той е свързан с авторската етика“, обясни проф. Дойнов. Той разказа, че даден човек може да наеме автор, който да напише произведения, и да се яви с тях на конкурс. По думите на поета има такива експерименти. Той даде пример с Ромен Гари, който печели наградата „Гонкур“ под друго име.
„По същия начин никой не може да докаже този тип произведение, създадено от изкуствения интелект, изобщо кой го е написал. Тоест, проблемът с авторската етика е стар и той стои. Сега просто чрез изкуствения интелект един автор или този, който иска да мине за автор, може да опита това. Но няма как към този момент еднозначно да се прецени дали едно произведение е написано от изкуствен интелект, или не“, отбеляза проф. Пламен Дойнов.
Според него в близко бъдеще това ще бъде все по-невъзможно, особено, когато става дума за „все по-развити изкуствени интелекти, които създават литературни произведения“. Това означава, че ще се налага да се търсят нов тип индикатори – на дискусията и на живото общуване, смята ректорът на НБУ. Сред въпросите, на които следва да се търси отговор по този начин е дали е възможно един автор да създаде дадено произведение, дали е възможно човек да го създаде, или го създава ИИ. 
Проф. Дойнов даде пример с националния студентски литературен конкурс „Боян Пенев” в Шумен, който има фестивален характер. Този конкурс от години е приел, че ти не само трябва да изпратиш творбата си, но и да присъстваш на живо в Шумен, когато се състои събитието, да участваш в четения и на практика – да защитиш творбите си на живо, пред публика, каза той. Според него това „сериозно затруднява“ подмяната на автора, на човека, с изкуствен интелект.
Пламен Дойнов обясни, че нови правила, свързани с ИИ, са въведени от тази година и в НБУ. Те засягат всички, които използват изкуствен интелект, като според изискванията те трябва да декларират това, включително когато го използват за обработка на данни и прочие, отбеляза проф. Пламен Дойнов.
КЪМ ТОЗИ МОМЕНТ ИИ СЪЗДАВА ЛИТЕРАТУРНИ ТВОРБИ НА СРЕДНО РАВНИЩЕ
Според поета към този момент изкуственият интелект в литературата е в състояние да създава по-скоро творби на средно равнище. По думите му това се е показало и в рамките на младежкия конкурс „Веселин Ханчев“ в Стара Загора. Проф. Дойнов разказа, че авторът на стихотворението „Дядо“ е щял да получи едно от десет поощрения, които са „масови отличия“. Такова е било предвидено единствено за това произведение от пет или шест изпратени, което „също означава, че имаме много сериозна случайност в постижението“, допълни той. Създаденото от изкуствен интелект беше много добра имитация на едно средно равнище стихотворение, написано в модерна поезия, разбира се – без рими, разказа проф. Дойнов. Голямата опасност е в увеличаването чрез изкуствен интелект на средните творби, на творбите на средно равнище, смята още той.
Според него изкуствените интелекти, които са общодостъпни, са „неподготвени“ и те трудно могат да създадат значима творба, защото трябва да бъдат заредени с голямо количество информация, текстове и целенасочено да бъдат развивани. „Доколкото знам, самият Стивън Кинг е използвал изкуствен интелект именно с експериментална цел – изкуственият интелект да напише негов разказ или роман. Но Стивън Кинг дава задача и твърди – не знам дали го е публикувал – че никак лошо не се е справил този изкуствен интелект да напише творба в стила на Стивън Кинг. Това, в този случай , обаче означава особен тип обучение на изкуствения интелект от страна на твореца“, добави Пламен Дойнов.
Според него, когато става дума за ИИ не може да се говори за нова тенденция или ново движение в изкуството, особено в естетически смисъл. „По-точно е да се каже, че в определени изкуства изкуственият интелект има много по-сериозно присъствие и наистина се оказва понякога сериозен конкурент на естествения интелект“, обясни поетът. Той даде пример с фотографското изкуство и дизайна. Отбеляза, че според него този въпрос е сериозен за визуалните изкуства като цяло. „Разбира се, ако влезем в такива детайли, ясно е, че към момента все още нямаме създадени такъв тип съвършени роботи, които да могат да рисуват с маслени бои, например. Изобщо живописта като че ли все още удържа тази своя дистанцираност от нахлуването на изкуствен интелект, но може би е въпрос и на време“, каза проф. Дойнов.
ИЗКУСТВЕНИЯТ ИНТЕЛЕКТ МОЖЕ ДА СЕ ИЗПОЛЗВА ЗА АНАЛИЗИ И РЕСТАВРАЦИЯ
Ползите в използването на изкуствен интелект в изкуството и науката могат да бъдат големи и те са свързани с изследвания, включително хуманитарни изследвания, литературни изследвания, каза ректорът на НБУ. Според него ИИ би могъл да бъде използван за текстологически анализи, за обработка на данни, свързани не само със статистика и числа, но и с думи, с текстове. ИИ би могъл да бъде използван в областта на изкуството, особено когато става дума за реставрация на стари изображения, каза проф. Пламен Дойнов. Той допълни, че технологията може да е много надежден източник за търсене на текстове, които да се използват, когато авторът показва, че е достигнал до тях чрез ИИ. 
Според него трябва да се внимава да не се обявяват за научни приноси или за художествени открития неща, които са създадени от изкуствен интелект. „Това означава ние самите да си вършим работата още по-добре и да имаме критерии. В областта на науката това е много важно. Изкуственият интелект все още се съмнявам, че може да постигне така наречения научен принос. Тоест, да открие нещо ново. Той използва стари неща. Тоест, той е много добър помощник при обработката на вече известни неща – стари данни, стари текстове и прочие. Но да създаде ново научно откритие или художествено откритие, да направи така, че да създаде значимо творческо съдържание – това за мен все още не е възможно. И бих бил безкрайно учуден, ако се стигне до там“, допълни ректорът на Нов български университет.
Пламен Дойнов е роден през 1969 г. в Разград. Следва история и културология в Софийския университет „Св. Климент Охридски". Той е поет, драматург, както и литературен историк. Негови книги са превеждани на няколко езика и са издавани в различни страни. 
Ректор е на Нов български университет. Професор Пламен Дойнов преподава „История и теория на литературата”.