Според учените тези древни главоноги са достигали дължина до около 18 метра и са притежавали осем пипала, което ги прави съпоставими по размери с част от големите морски влечуги от същия период.
Изводите са базирани на анализ на вкаменени челюсти - едни от малкото твърди структури при октоподите, които могат да се съхранят във фосилния запис. На тази основа изследователите са изчислили приблизителните размери на животните.
Данните показват, че челюстите са били пригодени за раздробяване на твърда плячка, което подсказва активен хищнически начин на живот. Това означава, че много големите октоподи вероятно са заемали високо място в хранителната верига.
Откритието поставя под въпрос досегашните представи, че моретата през периода креда са били доминирани основно от гръбначни хищници като морски влечуги и акули.
Според авторите на изследването ролята на безгръбначните в древните океани може да е била значително по-голяма, отколкото се смяташе досега. Необходими са обаче допълнителни данни, за да се потвърдят напълно характеристиките и поведението на тези древни създания, пишат още от Scinexx.