Учени от Великобритания са установили, че мозъкът на октоподите нарушава правилата за появата на интелект при животните, пише "Сайънс алърт".
Изследването на специалисти от Лондонското училище по икономика и политически науки, публикувано в сп. iScience, показва, че големият мозък при животните може да се развива не само благодарение на социалния живот. Неговите автори са открили, че интелектът на октоподите, калмарите и сепиите вероятно се е формирал по съвсем различен еволюционен път.
Дълго време биолозите са се придържали към хипотезата за т.нар. "социалния мозък". Според нея голям мозък се развива при животни в сложни общности, тъй като те трябва да запомнят множество социални връзки и взаимодействия. Хипотезата се потвърждава при човека, както и при редица други социални животни - копитни животни, които живеят на стада на овцете и козите, хищници, ловуващи на глутници като вълците и лъвовете, както и при китове, делфини, прилепи, примати, а също и при някои птици.
Главоногите мекотели обаче не се вписват в този модел. Повечето октоподи водят самотен начин на живот, не се грижат за потомството си и нерядко проявяват агресия към себеподобните си. Въпреки това те притежават един от най-големите мозъци сред безгръбначните и демонстрират сложно поведение, включващо използване на инструменти, решаване на задачи и учене.
Авторите на настоящото изследване са анализирали данни за 79 вида главоноги мекотели и са стигнали до заключението, че размерът на мозъка им е много по-силно свързан не с тяхната социалност, а с местообитанието.
Най-големи мозъци имат видовете, обитаващи морското дъно и плитките води, където околната среда е по-разнообразна и търсенето на храна изисква постоянно учене и вземане на сложни решения.
При по-социалните видове обаче - калмарите и сепиите, учените не са открили връзка между размера на мозъка и нивото на социално поведение.
Според авторите резултатите от изследването им подкрепят хипотезата за "културния мозък". Според нея увеличаването на мозъка се дължи не само на общуването със себеподобните, но и на натрупването на знания за околната среда и решаването на сложни практически задачи.
Учените отбелязват, че изследването се основава на сравнителен анализ и не доказва причинно-следствена връзка. Въпреки това резултатите от него показват, че еволюцията на интелекта би могла да поеме по различни пътища, а сложният социален живот е само един от възможните фактори за появата на голям мозък.