Опера "Гарние" в Париж ще чества 150-ия си юбилей през цялата 2025 г.

Опера "Гарние" в Париж отбелязва 150-ата годишнина от откриването си, като 2025 г. ще бъде посветена на юбилея. Сградата, която днес е сред символите на френската столица, официално започва да функционира на 5 януари 1875 г. Началото на честванията ще бъде поставено на 24 януари със специална галавечер. 
Цялата 2025 г. е планирано да премине под знака на юбилея на опера "Гарние", като програмата ще включва концерти, изложби, срещи и представления с гостуващи артисти от цял свят. През есента съвместно с Националната библиотека на Франция ще бъде подредена експозиция, която ще покаже как сградата се е превърнала в емблематична за Париж. В момента част от фасадата й е в процес на реставрация, а от 2027 г. е планиран ремонт на цялото здание, който се очаква да продължи около две години.
На 11 май 2025 г. ще се състои концерт с участието на посланиците на "Ролекс", сред които са Соня Йончева, Брин Терфел, Роландо Вийазон и др. Яник Незе-Сегин ще дирижира Виенската филхармония.
Историческите костюми и гардероба на оперния театър също ще бъдат в акцент в изложба, която ще продължи до януари 2026 г.
В рамките на юбилейната година, през ноември, операта организира поредица от срещи, в които историци, архитекти, политици, журналисти, музиканти и художници ще разискват нейната история. Сградата е включена в списъка на културните паметници през 1923 г. и предизвиква интерес сред туристите. Около един милион души са я разгледали през 2023 г., сочат официални данни, цитирани от АФП. В юбилейната година също са предвидени турове с екскурзовод.
От 1875 г. това е домът на Парижката опера, която е основана през 1669 г., но почти две столетия се лута от театър на театър и за този период сменя 11 пъти адреса си във френската столица. 
Сградата, известна и като Пале Гарние, е дело на архитекта Шарл Гарние. Той я проектира по нареждане на Наполеон Трети, а за строежа й са дадени 36 милиона златни франка (329 милиона евро днес). Работата продължава 14 години.
На 5 януари 1875 г. новият театър с надпис на фасадата си Национална музикална академия, запазен до днес, е открит с фанфари. Множество парижани се събират, за да видят помпозното здание. При откриването си това е най-голямата опера в света - 173 метра е дължината и 125 метра - ширина, припомня АФП. Сцената й, която е широка 48 метра (включително задкулисието) и висока 60 метра, е най-просторната. Три пъти по-голяма е от сцената на Бродуей, припомня АФП. Операта "Гарние" е една от първите парижки сгради, в които е изградена цялостна електрическа инсталация в началото на 80-те години на 19-и век.
Сцената на Парижката опера винаги е имала притегателна сила и е била мечта за изпълнителите. За изминалите век и половина на нея са звучали най-големите балетисти и гласове, сред които и Мария Калас. През февруари 1965 г. тя е излиза 21 пъти на бис, след като за първи път се представя в "Тоска" на сцената на Парижката опера, припомня АФП.
С над 170 представления на сезон и днес Парижката опера запазва основната си роля в света на операта и балета с богата и разнообразна артистична програма, с участия на най-актуалните изпълнители. Освен в Пале Гарние, артистите се изявяват и на сцената на опера "Бастилия", която също е част от Парижката опера и отваря врати през 1989 г. И на нея й предстои ремонт, но след 2030 г. 
Юбилейната галавечер на 24 януари ще събере "всички артисти на Парижката опера" - музиканти от оркестъра, изпълнители от хора, балетни звезди и танцьори, възпитаници на балетното училище, както и гостуващите изпълнители мецосопраното Леа Дезандър и музикантът на лютня Тома Дънфорд, перуанският тенор Хуан Диего Флорес, американското сопрано Лисет Оропеса, френският баритон Людовик Тезиер, се казва в афиша.
Подробностите за самата програма се пазят в тайна, а според информациите във френските медии тя ще бъде вдъхновена от тържеството по случай откриването на операта "Гарние" се през 1875 г. 
Парижката опера не е само дом на музика и танци. Тя се оказва притегателно място и за художници, и за писатели. Едгар Дега прекарва голяма част от творческия си живот, изобразявайки танцьори, певци, музиканти и случващото се зад кулисите в стотици творби. 
Дело на Марк Шагал е таванът на залата на опера "Гарние". През 1964 г. тогавашният френски министър на културата Андре Малро иска от твореца да изрисува тази част от интериора. Задачата, възложена на Шагал, предизвиква сериозни дебати, а самият художник се колебае дали да приеме. Въпреки това Шагал се заема през 1962 г. и творбата - симфония от цветове, почит на художника към музиката, неговата страст, е открита две години по-късно.
Гастон Льору за книгата си "Фантомът на операта" се вдъхновява от събития, случили се в опера "Гарние" в края на 19-и век, както и от легенда за открит там скелет на балерина… Ложа номер 5, в която главният герой от романа идва да слуша сопраното, в което е влюбен, днес е туристическа атракция. Историята доби голяма популярност благодарение на едноименния мюзикъл на Андрю Лойд Уебър. 
Приземните етажи и покривът на Парижката опера също крият свои малки тайни. В подземието на сградата се намира огромен воден резервоар, използван от архитекта Шарл Гарние като противотежест за стабилизиране на основите на сградата. Сега съоръжението се използва от пожарната служба за обучение в затворена среда, информират френските медии.
На покрива на опера "Гарние" се намират кошери, в които живеят между 25 000 и 50 000 пчели в зависимост от сезона. Всяка година те произвеждат мед, който е с много добро качество според направени анализи.