Оперетата е най-жизненото, весело и обаятелно изкуство, и винаги ще има почитатели, казва тенорът Любомир Бодуров (1925-1992)

Оперетата е най-жизненото, весело и обаятелно изкуство, и винаги ще има почитатели, казва тенорът Любомир Бодуров, от чието рождение днес се навършват сто години.
„Моята младост премина на оперетна сцена и никога няма да престана да обичам това радостно и пълнокръвно изкуство. Мисля, че хората винаги ще имат нужда от веселие, от радост и смях, а значи – ще имат нужда и от оперета“, казва още той.
Любомир Бодуров е роден на 14 октомври 1925 г. в Бургас. Още от детството си проявява интерес към музиката. Пее от малък, а като ученик се включва активно в самодейната дейност, участвайки в училищен хор. По-късно започва да взима уроци при известния музикален педагог Георги Златев-Черкин. На 24-годишна възраст заминава за София, твърдо решен да стане професионален певец, и постъпва в хор „Гусла“. Той започва артистичната си кариера през 1950 г., когато постъпва като артист в Държавния музикален театър при първия му директор и бъдещ патрон – Стефан Македонски.
Бодуров дебютира на 13 април 1951 г. в ролята на Адам, в оперетата „Птицепродавачът“. След това, в продължение на няколко години, изпълнява централни тенорови роли в постановките на театъра.
ЛЕТЯЩ СТАРТ С БОЛШОЙ ТЕАТЪР
От 1952 г. специализира при вокалната педагожка Констанца Кирова. В периода 1955-1956 г. усъвършенства артистичното си майсторство в Болшой театър в Москва. На 1 април 1956 г. дебютира като оперен артист на сцената на Болшой театър с ролята на Дон Хосе в операта „Кармен“.
След завръщането си в България продължава да работи в Музикалния театър, а през 1957 г. е назначен за редовен артист в Народната опера, в София, където за кратко време постига значителни успехи.
С ролите на Дон Хосе в „Кармен“ и Герман в „Дама пика“ гостува на оперните театри в Ленинград, Харков, Казан, Свердловск, Минск, Кисловодск, Сочи, Адлер, Прага, Братислава, Бърно и други европейски градове. В някои от тези места, както и в Букурещ, Синая, Варшава и Атина, участва в концерти. Освен това, Любомир Бодуров е канен многократно за гастроли в Белгия, Германия, Италия, САЩ, Франция и Япония.
THE TIMES: ГЛАСЪТ МУ СЕ ЛЕЕ КАТО НЕЖНА ФЛЕЙТА
„В България няма кътче, до което да не е достигнал гласът на Любомир Бодуров – топъл, проникновен и запомнящ се. От планинските върхове до най-тихите села, неговото изкуство е оставило следа в сърцата на поколения“, пише пресата тогава.
„Гостуването на българския тенор бе приятна изненада за лондончани. Гласът му се лее като най-нежна флейта“, пише вестник The Times по повод турнето на Любомир Бодуров в Англия през 1974 г.
Любомир Бодуров притежава красив, тенор – звучен и плътен във всички регистри. Музикалност и искреност на преживяването отличават най-добрите му вокално-сценични постижения, според критиката.
РОЛИТЕ
В Музикалния театър отличителни роли на Бодуров са Адам в оперетата „Птицепродавачът“, Парис в „Хубавата Елена“, Баринкай в „Цигански барон“, Маестрото в „Младостта на Маестрото“, Радойко в „Имало едно време“.
Като артист в Софийската народна опера той създава редица сполучливи образи – Пиер Безухов във „Война и мир“, Де Грийо в „Манон“, Ерик в „Летящият холандец“, Герман в „Дама пика“, Андроник в „Ивайло“, Дон Карлос в едноименната опера и др.
Любомир Бодуров има множество оперни роли, сред които Чародеят в „Цар Калоян“, Ленски в „Евгений Онегин“, Алфред в „Травиата“, Фауст в „Фауст“, Туриду в „Селска чест“, Пинкертон в „Мадам Бътерфлай“, Марио Каварадоси в „Тоска“.
Бодуров има и значими роли в оперетата, където най-силно изпъкват певческите и актьорските му качества, като например Данило във „Веселата вдовица“, Хуберт в „Граф фон Люксембург“, Айзенщайн в „Прилепът“, Жозе във „Фраскита“, Тони Кареро в „Хубавата Галатея“, Артуро в „Маската на червената смърт“, Ернесто в „Деветата вълна“, Марко в „Моята песен“.
„Всяка моя роля в операта е силно драматична и затова съм благодарен на оперетата, че ме изгради не само като певец, но и като артист“, казва Бодуров.
РАБОТА, ДИСЦИПЛИНА, ПРИЗНАНИЕ...
„Ако трябва да споделя нещо с младото поколение, това е моят девиз, който гласи „Работа и дисциплина!“ През всичките изминали години на оперната ми кариера това мое кредо ме е водило към успеха. Обръщайки се в годините назад, аз си спомням за гастролите ми на оперните сцени. И независимо от това на коя сцена съм пял, нито за момент не съм забравял, че представлявам българската музикална култура и допринасям за нейната още по-голяма популярност по света“, казва тенорът.
През 1954 г. Любомир Бодуров печели първа награда от международния музикален конкурс „Ема Дестинова и Карел Буриан“ в Прага, а през 1955 г. – от Петия световен младежки фестивал във Варшава.
През 1959 г. Бодуров е удостоен с орден „Кирил и Методий“ (втора степен), а на 21 май 1966 г. – с орден „Кирил и Методий“ (първа степен). През 1959 г. става и лауреат на Димитровска награда (втора степен) за ролите на Пиер Безухов в операта „Война и мир“, Герман в „Дама пика“ и Маестрото в оперетата „Младостта на Маестрото“.
През 1963 г. Бодуров е удостоен със званието „Заслужил артист“, а през май 1972 г. – „Народен артист“.
Носител е на наградата „Златна лира“ на Съюза на българските музикални и танцови дейци (1984), а през март 1985 г. е удостоен с орден „Народна република България“ (първа степен). Отива си на 7 април 1992 г.

/ДД
/РШ/ДС/отдел „Справочна“/
ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ: БТА, Дневен календар, Енциклопедия на българската музикална култура, БАН, 1967, с. 182; в. „Култура“, 08.05.1992 г.; в. „Демокрация“, 13.04.1992 г.; в. „Вечерни новини“, 7.04.1983 г.; в. „Ново светлина“, 16.10.1975 г.; https://bnr.bg/hristobotev/post/101361773;