Основната ни цел е да дадем сигнал към учителите и учениците как да учат, как да се подготвят, каза министър Красимир Вълчев

Основната ни цел е да дадем сигнал към учителите и учениците как да учат, как да се подготвят, в по-голяма степен да усвоят това, което е заложено в учебните програми по природни науки, каза министърът на образованието и науката Красимир Вълчев относно промените за изпитите за ученици в седми и десети клас в предаването „Лице в лице“ по Би Ти Ви.
В него той представи основните акценти в образователната политика, включително реформите в средното образование, промените в Закона за висшето образование и въвеждането на интегрални задачи в националните външни оценявания.
Вълчев подчерта, че се въвеждат повече практически задачи в националното външно оценяване, особено в седми и десети клас: „Добавяме повече практически задачи, които ще включват сравнително базови знания от природните науки - физика, химия, биология и физическа география", каза министърът. Той уточни, че не се въвежда интегрален изпит по предметите, а задачите ще бъдат част от математическата компонента.
„Нашите ученици ги караме да решават сложни математически алгоритми, но не могат да се справят със сравнително прости задачи. Не могат да трансформират една житейска ситуация в математическа задача", каза още той.
Вълчев увери, че задачите няма да изискват запаметяване на формули или закони. „Основната цел не е изпитът да бъде по-труден или по-лесен. Целта е да разчупим културата на заучаване, да подобрим функционалността на знанията", каза още министърът.
По думите му новите задачи ще приличат повече на въпросите от международното изследване PISA, като ще оценяват способността на учениците да прилагат знанията си в реални ситуации.
На въпроса за приетите промени във висшето образование министърът поясни, че целта е ограничаване на автоматичното увеличение на таксите за платено обучение, което произтичало от съществуващия механизъм за изчисление.
„Таксите се увеличиха в резултат на прилагането на едно правило. Те са обвързани с издръжката, която предоставя държавата за финансиране на един студент. Но това доведе до нежелано увеличение", посочи той.
Министърът припомни, че дори медицинското висше образование, което е най-конвертируемо и с най-много чуждестранни студенти, стана синоним на неконкурентоспособно. С приетите текстове се въвежда ограничение - за вече приетите студенти таксите могат да бъдат повишавани с максимум 20% до края на обучението им.
На въпроса какво следва за кандидатите през следващите кампании Вълчев заяви, че Министерството подготвя цялостен пакет с промени: „Ще включим и текст, който трябва да уреди това. Факт е, че в момента, както и в много други образователни системи, няма правило, ако студентът бъде приет при едни условия, да завърши при същите условия", каза той.
Министърът добави още, че тези промени ще залегнат в бъдещия законопроект за изменение на Закона за висшето образование, който ще бъде факт до следващата кандидатстудентска кампания.
Министърът коментира и възнагражденията във висшите училища. По думите му минималната заплата за асистент е 2780 лева, като вече представлява 125% от средната за страната. Най-добрите студенти трябва да се включват в академичната професия. В най-голяма степен качеството на висшето образование зависи от това какви преподаватели има в университета, посочи министър Вълчев.
На въпроса дали реформите в средното образование ще доведат до поскъпване на подготовката чрез частни уроци министърът отговори, че това, което може да се направи, е да се намалят дефицитите, които правят частните уроци по-нужни. Новите задачи не изискват сложни алгоритми, а разбиране на базисни понятия, каза още той.