По думите му екипът включва специалисти от Националния археологически институт с музей при БАН и от Регионалния исторически музей във Видин. Всяка година археолозите работят последователно на Кастра Мартис в Кула, на античния град Рациария край село Арчар и на Бонония във Видин.
Доц. Димитров посочи, че римските паметници са сред най-добре съхранените и най-атрактивните обекти на културното наследство в региона, а тяхното проучване има за цел не само научни резултати, но и развитието на културния туризъм.
Той уточни, че археологическите проучвания на общинския терен в Бонония са към своя финален етап и се очаква да приключат през следващите една-две години. След това обектът, както и Кастра Мартис, ще преминат към етап на реставрация, консервация и социализация чрез проекти, реализирани от съответните общини.
По думите му разкопките в Рациария ще продължат още дълги години заради мащабите на античния град. Основен акцент в работата на екипа остава проучването на римските терми, които доц. Димитров определи като най-големия бански комплекс от римската епоха в България.
Той съобщи, че през тази година финансирането на археологическите проучвания в Рациария възлиза на около 230 000 евро – сума, равна на миналогодишната, но с по-ниска реална стойност заради инфлацията. Това налага работата да се извършва с по-малък екип, концентриран върху разкриването на централната част на термалния комплекс.
По отношение на Бонония доц. Димитров каза, че засега проучванията се финансират от общината. Ако Министерството на културата отвори програмата си за археологически проучвания, екипът ще кандидатства и за национално финансиране. Общинският съвет във Видин одобри допълнително финансиране в размер на 30 700 евро за археологически проучвания през тази година. От тях 23 000 евро са предназначени за продължаване на разкопките на античния римски град Бонония, а 7700 евро – за теренни изследвания на крепостния ров на крепостта Баба Вида.
При представянето на резултатите от тазгодишния археологически сезон в Кастра Мартис археолозите съобщиха, че са открили останки от селище от I век, близо 60 находки и първи категорични данни за късноантичен некропол. Проучванията на обекта бяха възстановени през 2023 г. след близо 50-годишно прекъсване по инициатива и с финансиране от Община Кула.