Основната цел на проучванията на Кастра Мартис, Рациария и Бонония е тяхното опазване и социализация, каза археологът доц. Здравко Димитров


Археологическите проучвания на римските обекти Кастра Мартис, Рациария и Бонония продължават и през тази година с обща цел – опазване, реставрация и социализация на най-значимото римско културно наследство в Северозападна България. Това каза ръководителят на разкопките доц. д-р Здравко Димитров от Националния археологически институт с музей при БАН.
По думите му екипът включва специалисти от Националния археологически институт с музей при БАН и от Регионалния исторически музей във Видин. Всяка година археолозите работят последователно на Кастра Мартис в Кула, на античния град Рациария край село Арчар и на Бонония във Видин.
Доц. Димитров посочи, че римските паметници са сред най-добре съхранените и най-атрактивните обекти на културното наследство в региона, а тяхното проучване има за цел не само научни резултати, но и развитието на културния туризъм.
Той уточни, че археологическите проучвания на общинския терен в Бонония са към своя финален етап и се очаква да приключат през следващите една-две години. След това обектът, както и Кастра Мартис, ще преминат към етап на реставрация, консервация и социализация чрез проекти, реализирани от съответните общини.
По думите му разкопките в Рациария ще продължат още дълги години заради мащабите на античния град. Основен акцент в работата на екипа остава проучването на римските терми, които доц. Димитров определи като най-големия бански комплекс от римската епоха в България.
Той съобщи, че през тази година финансирането на археологическите проучвания в Рациария възлиза на около 230 000 евро – сума, равна на миналогодишната, но с по-ниска реална стойност заради инфлацията. Това налага работата да се извършва с по-малък екип, концентриран върху разкриването на централната част на термалния комплекс.
По отношение на Бонония доц. Димитров каза, че засега проучванията се финансират от общината. Ако Министерството на културата отвори програмата си за археологически проучвания, екипът ще кандидатства и за национално финансиране. Общинският съвет във Видин одобри допълнително финансиране в размер на 30 700 евро за археологически проучвания през тази година. От тях 23 000 евро са предназначени за продължаване на разкопките на античния римски град Бонония, а 7700 евро – за теренни изследвания на крепостния ров на крепостта Баба Вида.
При представянето на резултатите от тазгодишния археологически сезон в Кастра Мартис археолозите съобщиха, че са открили останки от селище от I век, близо 60 находки и първи категорични данни за късноантичен некропол. Проучванията на обекта бяха възстановени през 2023 г. след близо 50-годишно прекъсване по инициатива и с финансиране от Община Кула.

Трявна

Рада Цонева и Павлина Йосева ще представят хумористичния спектакъл „Кантора ф селу“ в Трявна

Днес от 17:30 часа в музей „Попангеловата къща“ в Трявна поетесите Рада Цонева и Павлина Йосева ще представят хумористичния спектакъл...

Пловдив

Етнографският музей в Пловдив открива „Лятна ЕТНОтека“ за деца

Регионалният етнографски музей - Пловдив ще открие „Лятна ЕТНОтека“ за деца от 7 до 10 юли, съобщават от екипа на...

Плевен

Проектът Tango Classic e сред акцентите в юлската програма на Плевенската филхармония

Проектът Tango Classic e сред акцентите в юлската програма на Плевенска филхармония, съобщиха от културния институт. Концертът ще бъде представен...

Пловдив

Михаела Филева ще стартира лятното си турне в Пловдив

Певицата Михаела Филева избра Младежкия хълм в Пловдив на 10 юли за първа спирка от дългоочакваното си лятно турне, съобщават...

Варна

Съвременните произведения са значителна част от програмите на изпълнителите в САЩ, каза пред БТА музикантката и педагог Линда Боянова-Анбари

Произведенията на съвременните композитори в САЩ са много добре лансирани, стигат лесно до слушателите и са значителна част от програмите...

София

Саймън от Duran Duran: В България нещата се подобряват

Двайсет години след първото си гостуване у нас Duran Duran отново се срещнаха с българската публика. В продължение на близо...