Основният ресурс на БТА са хората, каза генералният директор Кирил Вълчев в Комисията по културата и медиите в Народното събрание

Основният ресурс на Българската телеграфна агенция (БТА) са хората. Това каза генералният директор Кирил Вълчев при представянето на отчета за дейността на БТА за 2025 г. на заседанието на Комисията по културата и медиите в Народното събрание. Докладът му включва информация за изпълнението на стратегическите цели на агенцията, развитието на кореспондентската мрежа, кадровата политика, международното сътрудничество и финансовото състояние на националната информационна агенция на България.
На заседанието присъстват също заместник генералният директор на БТА Евгения Друмева, генералният секретар Юлия Соколова и директорът на дирекция „Финанси“ Йоана Петрова.
Председателят на Комисията по културата и медиите Антон Кутев откри заседанието и представи дневния ред, в който като първа точка беше включено обсъждането и гласуването на отчета на генералния директор на БТА за 2025 г., придружен от финансов отчет.
В началото на изложението си Кирил Вълчев благодари на народните представители за вниманието към дейността на агенцията. „Искам да ви благодаря, че първата тема на първото заседание на Комисията по културата и медиите след конституирането й е отчетът на Българската телеграфна агенция“.
Вълчев отбеляза, че БТА е институция с особено място в държавното устройство, тъй като има самостоятелен закон. По думите му функциите на Народното събрание по избора на генерален директор, определянето на бюджета и упражняването на контрол чрез годишните отчети са важен знак към българската журналистика.
Генералният директор посочи, че мотото на отчета за 2025 г. е цитат от св. Константин-Кирил Философ - „Бог е сътворил човека между ангелите и животните, като го отделил от животните с дара на словото и мисълта, а от ангелите с гнева и плътската похот. И кой към която част повече се приближава, към нея се приобщава към низшите или към висшите". Изборът е свързан както с провеждането на двадесетото издание на Световната среща на българските медии, така и с отбелязването на 1170 години от създаването на глаголицата.
По думите на Вълчев „ролята на медиите днес е съпоставима с ролята, която книгата и писменото слово са имали в миналото за предаването на знания и ценности, а медиите следва да бъдат разглеждани като обществено значима система, подобно на образованието“.
Кирил Вълчев представи отчета за дейността на БТА през миналата година чрез три форми – кратко резюме, визуална презентация и подробен преглед на изпълнението на стратегическите цели на Агенцията. Те са обединени около пет основни понятия – свобода, истина, знание, общност и памет.
По отношение на свободния достъп до информация Вълчев отбеляза, че 2025 г. е четвъртата година, в която съдържанието на БТА е достъпно безплатно след решението на Народното събрание от 2021 г. за премахване на платения достъп до новините на агенцията. Той отчете ръст в мултимедийното съдържание на БТА през последните години, като особено значително е увеличението на снимките, видеоматериалите и инфографиките. „Развитието на тези формати е ключово за достигането на информацията до различни аудитории“, каза още генералният директор.
Акцент в изложението беше поставен върху регионалната журналистика. По думите на Кирил Вълчев „около една пета от цялото информационно съдържание на БТА вече се формира от регионални новини“. Той подчерта, че през 2025 г. БТА за първи път е започнала системно да отразява заседанията на всички общински съвети в страната. „Нашите кореспонденти се стараят да отразяват тези заседания от начало до край, по всички точки“, допълни генералният директор.
Според него разширяването на кореспондентската мрежа е сред най-важните решения за развитието на БТА през последните години. Назначаването на втори кореспонденти в редица региони е позволило осигуряването на информационно покритие и през почивните дни, при отпуски и отсъствия.
Кирил Вълчев отбеляза също, че БТА вече присъства в девет социални мрежи. По думите му целта е надеждната информация да достига до възможно най-широка аудитория, включително до младите хора чрез платформи като TikTok, Instagram и Threads.
Към края на 2025 г. в БТА са работили 352 служители на постоянен трудов договор, както и 34 души по проекта за дигитализация на архивите, финансиран по Плана за възстановяване и устойчивост. Вълчев посочи, че кадровият профил на агенцията се е променил съществено през последните години. „Ако преди пет години между една пета и една четвърт от служителите са били пенсионери, то през 2025 г. всеки пети работещ в БТА е студент“, обясни той. По думите му Агенцията последователно привлича млади журналисти и инвестира в тяхното обучение чрез курсове, университетски програми и професионални квалификации.
„Основната инвестиция, която трябва да прави България, е в естествения интелект“, каза Вълчев, коментирайки развитието на изкуствения интелект в медиите. Според него технологиите могат да подпомагат журналистическата работа, но не могат да заменят репортера на мястото на събитието.
Генералният директор на БТА обърна внимание и на проблема с възнагражденията в медийния сектор. Той предупреди, че след значителното увеличение на учителските заплати разликата между възнагражденията в образованието и медиите се е увеличила чувствително. По думите му това поставя сериозни предизвикателства пред привличането и задържането на млади журналисти в обществените медии.
Като част от стратегическата цел „Истина“ Кирил Вълчев представи и новите вътрешни правила на БТА за използване на изкуствен интелект. Той посочи, че агенцията е сред първите медии, които са разработили подробна регулация за приложението на тези технологии в редакционната работа. Според приетите правила използването на изкуствен интелект е допустимо, но началото и краят на редакционния процес трябва задължително да бъдат под контрола на журналисти и редактори.
Вълчев подчерта още, че БТА продължава да следва консервативен подход по отношение на външното финансиране. По думите му Агенцията приема подкрепа единствено от институции и организации, в които България членува, както и от партньорски информационни агенции на принципа на реципрочността. Като едно от най-значимите постижения през 2025 г. генералният директор определи развитието на кореспондентската мрежа. От 14 кореспондентски бюра през 2021 г. БТА е достигнала до 43 бюра в страната и чужбина, а впоследствие е открито и бюро в Атина. По този начин агенцията вече разполага с присъствие във всички съседни на България държави.
Вълчев отбеляза, че през следващите години усилията ще бъдат насочени към откриването на нови кореспондентски точки в Тирана, Прищина и Сараево, както и към разширяване на присъствието в Кавказкия регион. Той отчете и разрастването на международното сътрудничество на БТА. Към края на 2025 г. агенцията има споразумения за безвъзмезден обмен на новини с повече от 50 национални информационни агенции по света. Сред партньорите са водещи агенции от Европа, Азия, Африка и Северна Америка.
„Това сътрудничество осигурява значителен информационен ресурс за българската аудитория и повишава международната видимост на България“, обясни Вълчев.
В сферата на културата той открои развитието на списание ЛИК, което през 2025 г. отбелязва своята 60-годишнина. Изданието продължава да се публикува ежемесечно и да бъде представяно във всички национални пресклубове на БТА в страната и чужбина. Сред културните инициативи на агенцията той посочи и създаването на шрифта ЛИК, разработен от Националната художествена академия по поръчка на БТА върху основата на буквите на учениците на светите братя Кирил и Методий.
По думите му все повече държавни институции започват да използват шрифта като част от своята визуална идентичност.
Представянето на отчета на Кирил Вълчев беше прекъснато от председателя на Комисията по културата и медиите Антон Кутев, който даде думата на министъра на културата Евтим Милошев. Заради ангажименти на министъра се наложи да бъде изслушан по-рано от планираното в програмата, обясни той.