Роден в Йордания в скромно семейство на палестински бежанци, Омар М. Яги, един от лауреатите на Нобеловата награда за химия за 2025 г., отдава почит на "силата" на науката за намаляването на неравенството, предаде АФП.
Той беше отличен заедно с японеца Сусуму Китагава и родения във Великобритания Ричард Робсън, който от дълги години работи в Австралия, за разработването на нови молекулярни структури с огромен потенциал.
"Израснах в много скромно жилище. Бяхме десетина души в една малка стая и я споделяхме с добитъка, който отглеждахме", разказва той.
В дома, в който расте бъдещият нобелов лауреат, няма нито електричество, нито течаща вода. Майката на Омар не може нито да чете, нито да пише.
Яги израства в Аман, Йордания, където е роден през 1965 г., преди да замине за САЩ на 15-годишна възраст по съвет на баща си. Едва на 10 години той за първи път открива химията, когато се промъква в библиотеката на училището си, която обикновено е заключена, и избира на случаен принцип книга от рафта. Когато я отваря, погледът му е привлечен от неразбираеми, но очарователни изображения - първата му среща с молекулярните структури. "Това е едно невероятно пътуване, а науката ви позволява да го осъществите. Искам да кажа, че тя е най-голямата сила в услуга на равните възможности", казва Омар Яги.
"Интелигентни, талантливи и компетентни хора има навсякъде. Трябва да се концентрираме върху освобождаването на техния потенциал, като им предлагаме възможности", допълва нобеловият лауреат. Неговата изследователска група е успяла да извлече вода от пустинния въздух на Аризона, където самият той прави първите си стъпки. "Започнах независимата си кариера в Аризонския университет и мечтата ми беше да публикувам поне една статия, която да получи 100 цитирания. Днес моите студенти казват, че групата ни е събрала над 250 000 цитирания", радва се той.
"Красотата на химията е в това, че ако се научите да контролирате материята на атомно и молекулярно ниво, потенциалът е огромен. По този начин ние открихме златна мина, а изследователската ни област претърпя развие", казва още Омар Яги.
Работата на тазгодишните нобелови лауреати е довела до създаването на десетки хиляди различни нови структури, известни като метало-органични рамки (MOF), способни да улавят въглероден диоксид, да съхраняват газове или дори да отделят от водата пер- и полифлуороалкилираните вещества (PFAS) - синтетични химикали, наричани "вечни", които се разграждат много бавно и могат да навредят на здравето.