От духовния пост никой не е освободен, нека бъдем добри, призова отец Стоян от ямболския храм „Св. вмчк Георги Побеоносец“

От духовния пост никой не е освободен, нека бъдем добри, да си помагаме, да се обичаме. Това каза пред БТА отец Стоян от ямболския храм „Св. вмчк Георги Побеоносец“ по повод започналите Богородични пости. В своята проповед, пред събралите се за неделното богослужение миряни, свещеникът призова и да пазим православната си вяра, по примера на св. архидякон Стефан, чието пренасяне на светите мощи чества днес Църквата.
„Хората много често казват, че ако изгубим пари, сме изгубили нищо, ако изгубим приятел, сме изгубили повече. Ала ако изгубим вярата си – изгубили сме всичко. Затова всеки път казвам: пазете си вярата! Здравето не можем да си опазим – колкото и да пазим телата, те ще си отидат по местата. Но вярата ще ни запази душите, а те ще отговарят, за това, което сме правили“, посочи отец Стоян. Той отбеляза, че именно православната вяра е спасявала българския народ в едни от най-трудните моменти от българската история.
Относно започналите вчера Богородични пости свещеникът призова да не разбираме поста формално – като въздържание от определена храна: „Разбира се, въздържанието от храна е важно. Но има хора с хронични заболявания, на които здравословното състояние не позволява да се въздържат от месни, млечни или други храни. Те са освободени от този телесен пост. Но от духовния пост никой не е освободен. И с едно изречение – „Вас си не яжте“, както казваше един руски свещеник, тоест не „изяждайте“ ближния си. Това е най-важното през постите!“
Според отец Стоян е хубаво да влизаме в храма „не само като ни натиснат проблемите“. По думите му е радостно, че в църквата „Св. вмчк Георги Победоносец“ в Ямбол на неделните литургии присъстват все повече млади хора с деца. „Идва шестгодишно дете, което се причастява от тримесечно бебе“, даде пример свещеникът. Той отбеляза, че затова е нужно и един храм да бъде добре поддържан, и благодари на хората, които му помагат за това.
В двора на църквата са оформени множество кътове с розови храсти, цветя, беседка, шадраван, люлки, има и волиери с пауни, фазани и гълъби. Интересът на децата привличат и зайчета, и рибки. „Като дойдат децата, ще видят животните, ще ги нахранят, ще си отидат щастливи. А междувременно може да забележат и вратата на храма, да влязат и да поостанат“, надява се отец Стоян.