Част от нея се носи по водата, друга потъва в речните корита - микропластмасата завладява европейските реки от Елба в Германия до Ебро в Испания, през Сена във Франция и Темза в Англия, показват 14 изследвания, публикувани едновременно в сп. Environmental Science and Pollution Research, предаде АФП.
"Замърсяването е във всички изследвани европейски реки", казва Жан-Франсоа Гильон от Френския национален център за научни изследвания (CNRS), който през 2019 г. координира мащабна кампания за изследването на девет големи реки на Стария континент.
Експедицията, наречена Tara Microplastics включва 40 химици, биолози и физици от 19 изследователски лаборатории и множество докторанти и постдокторанти, и е осъществена с подкрепата на фондация Tara Ocean.
Изследването е обхванало реките Елба, Ебро, Гарона, Лоара, Рона, Рейн, Сена, Темза и Тибър. За целите му е приложен един и същ подход - щателно събиране и анализиране на проби, взети от устията им, след което изследователите са пътували нагоре по теченията им до първия по-голям град на всяка река.
"Микропластмасите са по-малки от оризово зърно", обяснява Александра Тер Хале, физикохимик от CNRS в Тулуза, която е извършила анализите. Става въпрос за частици, по-малки от 5 милиметра, като най-малките са невидими с просто око.
Сред тях са синтетични текстилни влакна, останали след пране, микрочастици, които "извират" изпод автомобилните гуми или при отвиване на капачката на бутилка за вода, както и необработени гранули от пластмасовата промишленост.
Според учените наблюдаваното "тревожно" замърсяване е средно три микропластмаси на кубичен метър вода в деветте изследвани реки.
Стойностите са далече от 40-те микропластмаси на кубичен метър, открити в 10-те най-замърсени реки в света - Хуанхъ (Жълтата река), Яндзъ, Меконг, Ганг, Нил, Нигер, Хинду, Амур, Чжуцзян (Перлената река), Хайхъ, които напояват страните, където се произвежда най-много пластмаса или се преработват най-много отпадъци.
Благодарение на напредъка в методите за анализ, учените са открили изненадваща "новост" - масата на малките микропластмаси, невидими с просто око, е по-голяма от тази на тези, които могат да се видят, отбелязва Жан-Франсоа Гильон.
Въпреки това големите микропластмаси плават и се събират на повърхността, докато невидимите се разпространяват във водния стълб и се поглъщат от много животни и организми.
Едно от изследванията, например, идентифицира вирулентна бактерия върху микропластмаса в Лоара, способна да предизвика инфекции при хората. Друг неочакван резултат е, че една четвърт от микропластмасите, открити в реките, не са получени от отпадъци, а от първични промишлени пластмаси. Тези гранули, известни още като "сълзи на русалка", понякога се откриват и по замърсените плажове след морски катастрофи.
Колкото до влиянието на градовете изследователите не са установили пряка връзка между наличието на микропластмаса и това на голям град, като анализите на проби нагоре и надолу по течението на реките не са се различавали особено. "Това, което наблюдаваме, е дифузно и утаено замърсяване, което пристига в реките отвсякъде", казва Гильон.
Учените призовават за значително намаляване на производството на първична пластмаса, тъй като е известно, че производството на пластмаса е напълно свързано със замърсяването.
Скорошно изследване установи, че високите нива на микропластмаса в бели дробове на птици показват широкоразпространено замърсяване на въздуха.