От много ранна възраст мечтаех да стана филмов режисьор, каза полският режисьор Мариуш Гжегожек

От много ранна възраст мечтаех да стана филмов режисьор и ето че се случи и мечтата ми се сбъдна. Това каза в интервю за БТА полският режисьор Мариуш Гжегожек, който е част от международното жури на единадесетото издание на кинофестивала за ново европейско кино „Златната липа“. Toй разкри, че още като дете "има нещо като хипнотично отношение към киното. Най-напред гледах телевизия, когато бях на 4-5 години.  И от самото начало до такава степен влизах в историите и във взаимоотношенията, че съм ги преживявал. Стигал съм дотам, че съм вдигал температура, след като съм гледал филм. Тогава моята майка ми каза, че ще ми спре телевизора и няма да ми разрешава да гледам, защото реагирам прекалено емоционално. Това отношение през годините се разви и се разшири“, каза творецът. 
Според него киното „е едно пътуване, едно пътешествие, една одисея в чувствата, мислите, преживяванията на други хора. Това е едно изследване как се чувстват, как се държат хората. И всичко това от моята гледна точка, съчетано с моите чувства, моите преживявания. Много често в изкуството като цяло, не само от филмите, можеш да се докоснеш до други личности и хора по много по-дълбок начин“, коментира режисьорът.
От думите на Гжегожек стана ясно, че „днес наблюдаваме една много плоска, много безинтересна филмова индустрия с много циничен процес на фимопроизводство. При който филмите не са нищо повече от една „дъвка за очите“. Това е една прекалено повърхностна и посредствена форма на забавление“.
Той разкри, че именно на филмови фестивали като „Златната липа“ в Стара Загора хората искат да видят „истински, големи филмови автори, които са смели и същевременно с необикновена чувствителност и перспектива, които ни въвличат в едно неочаквано пътешествие и в нещо изненадващо“. 
Режисьорът посочи, че когато гледа филм има една „своя любима игра и тя е винаги да търся нещо, което да ме заинтересува и да приема лично, защото нашата базисна нагласа е да разпознаем какъв е кодът на филма, да видим какъв език използва, какви са изразните му средства, какво се опитва да ни каже". 
"И на мен най-много ми харесва, когато не успея да различа това значение, когато не успея да отговоря на тази базисна нагласа и не успея да разгадая филма. Много ми харесва също така, когато реша, че вече съм влязъл във филма и смятам, че всичко вече ми е ясно и някакъв  най-неочакван обрат в сюжета да ме разтърси и да ме изхвърли от това мое познание. Това е малко или много опасно, защото ме изхвърля извън зоната ми на комфорт", каза  Мариуш Гжегожек. Той допълни, че „европейското кино си има една запазена марка. То винаги е било по-артистично, по- художествено, с повече вълнуващи сюжети и знакови автори. И обясни, че му се иска „т.нар. млади интелектуалци и млади артисти и дейци на изкуството да представят нещо независимо в истинския смисъл на думата - самостоятелно, а не да следва по един много автоматичен начин главните интелектуални идеи и насоки.Трябва да видя чувствителни, независими и самостоятелно създадени и завладяващи истории“, каза той.
Мариуш Гжегожек издаде, че в момента подготвя  нов филмов проект, в който се опитва да съхрани всички ценности, които намира за важни, но да се опита да ги представи в един жанр, какъвто е трилърът.  
Втората посока, в която работи, е в театъра. „Аз съм активен театрален режисьор и в момента работя по постановка на „Едип цар“ от Софокъл. Много голяма постановка, много мащабно изпълнение. Аз се опитвам да я интерпретирам по един съвременен и модерен начин като покажа на хората днес колко теми от тази творба са залегнали в нашето съвремие“, каза още творецът.
Мариуш Гжегожек е филмов, театрален и телевизионен режисьор, сценарист, сценограф, графичен художник, филмов продуцент. Студентските му филми Krakatau и The Worm получават признание, печелейки основните награди на най-важните фестивали за късометражно кино. През 1993 г. прави дебютния си игрален филм Conversation with a Cupboard Man,  който е поканен на основния конкурс на Международния филмов фестивал във Венеция, където получава наградата за най-добър дебют. Като театрален режисьор печели много пъти наградата "Златна маска" за най-добро театрално представление за годината в Полша. Една от големите му страсти е компютърната графика и дизайн. Автор е на много плакати и публикации за театри в Полша.
Член на Европейската и Полската филмова академия и дългогодишен експерт към полският филмов институт.