Отбелязаха 100-годишнината на железопътната гара във Варна

Стогодишният юбилей на железопътната гара във Варна бе отбелязан с тържество и музейна експозиция с архивни документи, фотоси и предмети. Гости на събитието бяха началникът на гарата Красимир Георгиев, настоящи и бивши служители и представители на институции, имащи отношение към транспорта. 
Беседа за историята на емблематичната сграда, която е недвижима културна ценност, изнесе служителката на Държавния архив в града Емилияна Димитрова. Тя сподели, че в дирекция „Архиви“ има твърде малко документи относно откриването на новата сграда на гарата на 3 март 1925 г. Началото на нейното създаване е поставено на 21 юни 1907 г., когато в София е проведен търг за построяване на здание за гара при пристанището във Варна. Печели го Марин Василев, който е предприемач и скулптор от София. Той сключва договор с министъра на обществените сгради, пътища и съобщенията Иван Халачев на 11 юли 1907 г. Проектирането е възложено на арх. Никола Костов, който е и главният архитект на гарата в Бургас, идентична с тази във Варна. Вторият архитект, който проверява и съгласува всички решения с арх. Костов, е арх. Киро (Кирил) Маричков, дядото на музиканта от група „Щурците“ със същото име, припомни специалистката. 
Димитрова обясни, че по време на строежа изпълнителите срещат сериозно предизвикателство, тъй като почвата под основите не е достатъчно здрава. Налага се да сложат бетонови фундаменти на по-голяма дълбочина и за тяхното запълване използват негодни железни релси, изпратени от склада на магазията в Русе. Други непредвидени разходи увеличават цената на обекта и през февруари 1910 г. се налага начинанието да се поеме от друг предприемач - арх. Ангел Леонкев от Враца, който създава собствена тухларница на гара „Синдел“, за да работи изцяло за нуждите на построяването на новата гара във Варна. Работата обаче продължава да върви трудно и през октомври 1911 г. държавата разваля договора си с Леонкев, а през 1913 г. избира нов предприемач за довършване постройката - Перикли Георгиев. 
Първата световна война също забавя строежа на гарата. На 14 октомври 1915 г. постройката е повредена от бомбардировка. Две години по-късно, на 27 януари, избухва пожар в пристройка, където са складирани бензин и газ от германските строителни части и това причинява множество вреди. През 1923 г. е проведен търг за довършването на северното крило. Министърът на железниците, пощите и телеграфите сключва договор с Методи Ст. Гандев. За ръководител на работата са ангажирани арх. Георги Костов и инж. Стефан Сапарев от Варна. 
Осемнадесет години след началото на строежа, новата железопътна гара е открита официално на 3 март 1925 г., в присъствието на цар Борис III. По-късно е издигната часовниковата кула, а в края на 1929 г. е монтиран часовников механизъм, доставен от Германия. Под ръководството на секционния инженер Рафаил Горнев през 1939 г. са построени и навеси на пероните със стоманени носещи конструкции.
Сградата на железопътна гара Варна в настоящия й вид е третата поред, припомниха организаторите на тържеството. Първата е открита заедно с железопътната линия Русе-Варна на 7 ноември 1866 г. Тя е била построена близо до езерото, вън от крепостната стена на града. Втората започва да работи от 1893 г. на около 150 метра южно от сегашното здание. Основното й предназначение е било да обслужва строителството на новото пристанище, тъй като активният стопански живот в началото на ХХ век бързо превръща Варна в една от главните врати на вносната и износната търговия на България. През 2005 г. гарата на Варна е основно реновирана, извършен е цялостен ремонт на покривната конструкция, на фасадите и на часовниковата кула с подмяна на часовниците.