Отбелязва се 147-та годишнината от Освобождението на Враца

На 9 ноември се отбелязват 147 години от освобождението на град Враца от османско владичество. Община Враца съобщи на официалната си Фейсбук страница, че ще бъдат поднесени венци и цветя пред паметника „Вестителят на свободата“. В навечерието на освобождението за пети път бяха раздадени наградите „Вестител“.
За БТА уредникът от отдел „История на България XV – XIX в.“ в Регионален исторически музей (РИМ) – Враца Нели Стоянова разказа, че настъплението към града се разгръща в две колони в периода 26-28 октомври 1877 г. (по стар стил, съгласно григорианския календар датите са 7-9 ноември – бел.ред.) Едната колона тръгва през селата Камено Поле – Горна Кремена и Върбешница, а втората, дясна колона, също тръгва от Чомаковци, но минава през Габаре и Мраморен. Двете колони са част от т.нар. Десен летящ отряд на генерал Николай Степанович Леонов, добави Стоянова. 
Тя допълни, че откъслечни бойни действия е имало на подстъпите към Враца. Много бързо турският гарнизон се изтегля в посока Вратцата и село Згориград. Турският гарнизон не е бил особено многоброен, сочат исторически справки, каза Стоянова. По някои данни са 300 души, а някои сведения сочат 800 души. Около десетина турци са били убити, според сведенията, добавя Стоянова. По думите й от руска страна е дадена само една жертва при тържественото влизане на руските войски в града. Тогава руски офицер е прострелян от фанатизирана кадъна от близките до пътя къщи. 
На 28 октомври (9 ноември по нов стил) армията на генерал Леонов влиза във Враца. Тържествено са посрещнати от българското население, от местните духовници, на генерал Леонов е връчен символично ключът на града, допълва Стоянова. 
По думите й ключът на Враца (на снимката) е бил съхраняван до 1958 г. в тогавашния Ленинградски артилерийско-исторически музей. След това се пази в Регионален исторически музей – Враца и е изложен в постоянна експозиция.
По-малко от месец след Освобождението на Враца ген. Леонов внезапно умира, добавя Стоянова. Неговата майка дарява богато украсена с позлата икона, която всяка година в навечерието на освобождението се изнася във фоайето на РИМ (на снимката). 
„Въпреки че не са се водили епични битки тук, всъщност стратегически завладяването на Враца е било много важно. По същото време армията на Осман паша е била обградена около Плевен. Основната задача на руското командване е била да не допуснат турските войски да навлязат на юг от Стара планина. Като част от тази идея е било освобождението на Враца – тя е свързвала Северна България и София. Тоест - от една страна да не навлязат турски войски на север от Балкана и в гръб да ударят руските части при Плевен, от друга страна – при откриване на пътя към София се отваря възможност за настъпление към Пловдив и Цариград, каквато е била крайната цел на руското командване. Така че Освобождаването на Враца има важно тактическо и стратегическо значение за изхода на войната“, казва уредникът в РИМ – Враца. 
Стоянова допълва, че във Враца, според свидетелства и документи, е имало голямо струпване на продоволствие за турската армия – хранителни продукти и боеприпаси, във врачанските църкви и джамии, както и в тогавашното турско училище. Данните сочат, че над 400 коли с продоволствия са били пленени след завоюването на града, а това отслабва съпротивителните сили на турската армия и също така подпомага настъплението на руската армия и нейните съюзници, допълва Стоянова.