Отбелязваме 100 години от рождението на журналиста от БТА Алфред Криспин

Един необикновен ерудит с огромни възможности като журналист и като анализатор. Това беше човек, който се отнасяше грижовно към всички млади колеги и на всеки гледаше да даде хляба в ръцете, така че да му служи по най-добрия начин. Това казва журналистът  Васил Василев в интервю за подкаста на БТА за Алфред Криспин, журналист, преводач и общественик, от чието рождение се навършват 100 години.
Журналист, преводач и общественик Криспин е роден на 26 февруари 1926 г. в София. 
БЕТЕАНЕЦ ОТ 1950 ГОДИНА
Той завършва право и журналистика. От 1 декември 1950 г. работи в Българската телеграфна агенция (БТА), тогава Дирекция по печата към Министерството на външните работи и изповеданията, където започва като редактор-преводач в редакция „Международна информация“.
През годините Алфред Криспин се утвърждава като ръководи подотдел, отговарящ за САЩ, а по-късно заема и позицията заместник-главен редактор в редакцията. В периода 1 септември 1965 - 1 октомври 1971 г. е кореспондент на БТА в Лондон, Великобритания. Алфред Криспин, макар и за няколко месеца, е бил и кореспондент към ООН в Ню Йорк, САЩ.
От 1 октомври 1971 до 7 април 1973 г. е главен наблюдател в редакция „Международна информация“. Той е главен редактор на редакция „Информация за чужбина“ от 7 април 1973 до пенсионирането си през 1986 г.
В годините след 10 ноември 1989 г. Криспин е бил президент на еврейската масонска ложа „Кармел“, член на Българския хелзинкски комитет (БХК) и на Пъгуошкото движение за мир. Ръководи създадената през декември 2002 г. неформална работна група, която наблюдава и регистрира в продължение на една година проявите на антисемитизъм в България.
Автор е на книгите „Новата стара Англия“ (1973), „Случаят Стърлинг“ (1985). Превежда „Шок от бъдещето“ (1992) от Алвин Тофлър, „Модерност и Холокост“ (2002) от Зигмунд Бауман. Съставител е на книгата „Антисемитизмът в България“ (2004). Криспин остава в спомените на своите колеги като изтъкнат професионалист, от който не малко бетеанци са се учили в работата.
ЗА НАЙ-ВИСОКИТЕ СВЕТОВНИ СТАНДАРТИ В ЖУРНАЛИСТИКАТА
Друго свидетелство за отдадеността към професията на Алфред Криспин дава бившият генерален директор на БТА Панайот Денев (1997-2002). В статията „За Фреди“, публикувана на сайта на БХК на 11 юни 2010 г., Денев, тогава редови служител, си спомня, че когато оглавява „Информация за чужбина” Алфред Криспин лично превежда най-важните текстове от наръчниците за журналистика на Асошиейтед прес и Ройтерс, така че в редакцията да се спазват най-високите световни стандарти. 
Талантът на Алфред Криспин се разкрива още в годините преди да бъде пратен на важния кореспондентски пост в Лондон.  През май 1963 г. в рамките на теоретична конференция на тема „Информацията на БТА в светлината на решенията на VIII конгрес на БКП“, организирана от дългогодишния директор на агенцията Лозан Стрелков (1962-1981), заместник-главният редактор на „Международна информация“ Алфред Криспин изнася доклада „За действена международна информация“.
В него изтъква важността на бързината като отличителен белег на всяка агенционна информация. Анализира въпроса за началото на информацията, привеждайки примери от проучвания и практики на Асошиейтед прес. Криспин изказва съждения, които са смущаващи за тогавашната обстановка в българските медии: „Твърде често обстоятелството, че нашите материали трябва да имат пропаганден заряд, да са идейно насочени се схваща в смисъл, че трябва с повод и без повод да декларираме колко мразим капитализма и империализма, колко милеем за народните маси. Когато главата ни не ражда най-подходящия израз, запълваме празнината с прилагателни, с широко използване на превъзходната степен в две посоки. И, разбира се, резултатът е нещо вяло, скучно, неубедително, антипропагандно. Не епитетите придават идейната насоченост“. Това среща отпор от някои от колегите му. Определят го като „буржоазен обективизъм“ и опит за „американизация“. Но мнозинството, начело със Стрелков, го разбира и подкрепя според информациите, съхранявани в архивите на БТА.
КОРЕСПОНДЕНТСКИТЕ МУ ИНФОРМАЦИИ ИЗПРЕВАРВАТ СВЕТОВНИТЕ АГЕНЦИИ 
Алфред Криспин изпъква изключително и в кореспондентската си роля. Чрез дописките си за БТА и за в. „Работническо дело“ той често изпреварва световните агенции. Като находчив журналист, Криспин е автор и на множество оригинални интервюта. Такъв е случаят, когато взема интервю от гръцки политик и предава в София кореспонденция, написана на английски език. Незабавно излъчена от „Информация за чужбина“, тя има успех в няколко държави. По това време в Гърция управлява военна хунта (1967 – 1974).
В други периоди Криспин проявява своята свободолюбивост и бива критикуван от ръководството, както се разбира от доклад за работата на кореспондентите, изнесен на конференция от 10 август 1967 г. В страниците, посветени на Криспин, се изтъква, че кореспонденциите му са написани с „жив, журналистически език, с хубав стил, ясна мисъл и убедителен коментар“. Въпреки това от доклада личи, че Криспин, както и в предни периоди, не изпълнява конкретно възложени му задачи и не изпраща т. нар. служебна информация от толкова любопитно място като Лондон. Все пак в заключение е отбелязано, че материалите, които изпраща никога не са по малозначителни проблеми, поради което те рядко остават неизползвани, се казва в документи от отдел „Кадри“ на БТА.
ЗА ВСЯКО НЕЩО МОЖЕ ДА СЕ ПИШЕ „ЯВНО"
Алфред Криспин защитава убеждението си, че за всяко нещо може да се пише „явно“ (за „явния“ бюлетин), въпросът е как кореспондентът ще го поднесе. Работата му от столицата на Великобритания се отличава с широк кръгозор на отразяваните проблеми, които се обуславят и от световния характер на британската политика. Такъв пример е специална кореспонденция на Криспин за в. „Работническо дело“ от 24 септември 1967 г. В материала „Особените“ англо-американски взаимоотношения“, той задълбочено анализира състоянието на политико-икономическите връзки между Лондон и Вашингтон, тръгвайки от конкретния повод за дописката – отказана на Великобритания поръчка за 16 миночистача, минавайки през вътрешното положение в двете страни, стигайки до изводи за значението на отношенията им в исторически план.
За характера на Алфред Криспин като човек, който цени свободата на личността и вярва в правата на гражданите, може да се съди от професионалния му път и позициите, които изразява в обществото след пенсионирането си. В анализ, посветен на бомбардировките над Белград, от априлския брой на списанието на БХК от 1999 г., Криспин стига до извода, че „с насилие не можеш да въдворяваш мир на земята и благоволение между хората“.
Алфред Криспин умира на 29 юни 2006 г.
/ИПД
/СЗ/ отдел „Справочна“/
ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ: Архив на БТА, отдел „Кадри“; ДЕНЕВ. Панайот, „История на БТА 1898-2023“, стр. 75; в. „Работническо дело“, 24.09.1967 г.; https://www.bta.bg/bg/videos/podcast-paraleli/27324; https://archive.bghelsinki.org/bg/publication/za-fredi)