Отбелязваме 150 години от рождението на акад. Андрей Протич – археолог, изкуствовед, литературен критик, публицист и писател

Днес отбелязваме 150 години от рождението на акад. Андрей Протич – археолог, изкуствовед, литературен критик, публицист и писател.
Той е роден на 8 ноември 1875 година в град Велес (днес в Република Северна Македония). В периода 1895-1896 г. следва философия в университетите в Хайделберг и Лайпциг, Германия, а от 1896 до 1897 г. учи в общия отдел на Политехниката в Дрезден, Германия. През 1901 г. завършва германистика, история на изкуството и философия в Лайпцигския университет.
ОСНОВАВА "СЪВРЕМЕННО ИЗКУСТВО"
От 1902 до 1907 г. Андрей Протич е учител в Първа мъжка гимназия, в София, и библиотекар в Народната библиотека. През 1903 г. по негова инициатива е основано дружеството "Съвременно изкуство“. От ранните години на своята кариера активно се ангажира с българската национална кауза и дори се записва като доброволец на фронта в навечерието на Балканските войни. От 1908 до 1920 г. е началник на културното отделение в Министерството на просвещението, а от 1920 до 1928 г. е директор на Националния археологически музей в София.
По време на Първата световна война, в периода 1914-1918 г., е военен кореспондент и редактор на вестник „Военни известия“, за което е награден с орден “За храброст“. След войната пише активно в списанията “Съвременно изкуство“, “Пролом“, както и във вестниците “Развигор“, “Камбана“ и “Литературен глас“. В следвоенния период продължава обществената си дейност и работи за националната кауза чрез културни инициативи и изследвания върху историята на българското изкуство.
Акад. Протич е член на Българския археологически институт от 1920 г. и член-кореспондент на Румънската академия на науките от 1930 г., а от 1946 г. е редовен член на Българската академия на науките (БАН). Протич е и член-основател на Македонския научен институт. Сътрудничи на редица списания, сред които “Мисъл“, “Отечество“, “Българан“, “Съвременно изкуство“.
ИДЕИТЕ 
В художествените си произведения Андрей Протич разглежда нравствено-етични теми, свързани с брака и любовта. Сред тях се открояват сборникът „Ева. Скици и впечатления“ (1907), романите "Русалка“ (1914), "Девственият Йосиф“ (1918) и Capricio di Capri (1942, на френски език). В художественото оформление на произведението „Ева“ участват видни български творци от началото на 20-и век. Автор на корицата е Александър Божинов, а с миниатюри допринасят около десет художници, декоратори и архитекти, сред които Петър Морозов, Петър Паспалев, Никола Петров, Стефан Иванов, Харалампи Тачев, Анна Йосифова и Киро (Кирил) Маричков.
През 1920 г. по повод "Възпоменателна Вешинова изложба“, организирана от ученици на Ярослав Вешин (1860-1915), Андрей Протич пише: "Вешин не спада към художниците, които създават нови направления в изкуството. Той не спада и към художниците, които са се борили и прокарали един току-що създаден стил. Но Вешин е един извънредно голям талант“. Това припомня БТА през 2005 г. по повод изложба за отбелязването на 145 години от рождението и 90 години от смъртта на Ярослав Вешин в Националната художествена галерия (НХГ).
ЕНЦИКЛОПЕДИЧНА ЛИЧНОСТ
Основните му научни трудове са посветени на театрознанието, изкуствознанието, историята на архитектурата и изследванията върху средновековното и новото българско изкуство. Андрей Протич се отличава като енциклопедична личност, оставила трайни следи и в литературната критика, публицистиката и белетристиката. Той изследва генезиса на българското изкуство, неговите характерни стилови особености, систематизира изкуството от периода на османското владичество и разглежда възрожденските художествени школи.
Сред по-значимите му трудове се открояват "Опис на български периодични издания в Народната библиотека в София 1844-1900“ (1903), "Изкуството в България“ (1909, публикуван и на английски през 1907 г.), "Архитектоническата форма на софийската църква "Св. София. Художествено-историческо изследване“ (1912), „Новото българско изкуство“ (1922), "Еленските чорбаджии и тяхната къща“ (1925) и "И. В. Мърквичка. Живот и творчество“ (1955, на български, английски и френски език).
Акад. Андрей Димитров Протич умира на 3 ноември 1959 г.
През 1999 г. ул. "Партизанин“ в столичния квартал "Надежда“ е преименувана на ул. "Андрей Протич“ в негова памет.
/ДД
/РШ/ДС/отдел „Справочна“/
ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ: БТА, Дневен календар; БТА, ВИНФ, 27.03.1999 г.; БТА, ВИНФ, 18.07.2005 г.; https://www.bta.bg/bg/ot-arhivite/858066-v-denya-na-135-godishninata-ot-rozhdenieto-na-chudomir-nay-interesnite-initsia; Голяма енциклопедия България, София 2012, т. 9, с. 3599-3600; https://www.libruse.bg/view?name=Роден%20Андрей%20Протич&event=3650; https://conflict.bg/кой-е-андрей-протич/; https://mail.sofiahistorymuseum.bg/bg/novini/istoricheski-kalendar/1251-145-години-от-рождението-на-андрей-протич; https://www.libruse.bg/collection?name=Послания%20на%20времето&id=40&image_name=Автограф%20от%20Андрей%20Протич&img_id=850&img=https://www.libruse.bg/imagesDB/collections/Collections_40/69493.png;