Съдържанието на първия брой през 1965 г. е поместено на четиридесет черно-бели страници. Те обединяват шест рубрики: „Литературни новини“, „По световните сцени“, „Изобразително изкуство“, „Музикален свят“ и „Екран“, а в последния раздел – „Мозайка“, са представени материали от науката, археологията и печата.
През 1966 г. редакцията описва ЛИК в рекламно каре като издание, което дава подробна информация от цял свят за събитията и проблемите в областта на литературата, театъра, изобразителните изкуства, музиката, образованието и др. От екипа посочват, че илюстрираният със снимки и репродукции бюлетин ЛИК представлява прозорец към разностранния културен живот на съвременния свят.
През годините постепенно рубриките и темите в списанието се разширяват. Благодарение на изданието на БТА българските читатели за първи път имат възможност да се запознаят с материали от различни европейски и световни печатни издания, сред които „Енита“, „Мундо“, „Фигаро“, „Дейли телеграф“, „Ню Йорк таймс“ и много други.
Сред преводачите и журналистите, работилите дълги години в списанието, са Сирма Велева, Вера Ганчева, Нина Венова, Мариана Мелнишка и др.
Като автори на материали за ЛИК още в началните години на неговото развитие се открояват и имена като Иван Гарелов, Ивайло Знеполски, Леон Даниел и др.
Оформител и илюстратор на списанието в продължение на няколко десетилетия е художникът и график Стефан Марков. Той е част от екипа на ЛИК от 1968 г. до 1992 г.
През 70-те и 80-те години на ХХ век списанието достига рекорден тираж. Но през 1992 г. излизат само пет броя, като през март по финансови причини ЛИК спира да се издава. Седем години по-късно, на 4 май 1999 г., в пресклуба на БТА в София е представен първият брой на възстановеното списание. С възобновена месечна периодичност то излиза до януари 2013 г., когато спира за втори път, а от март до края на годината е налично само в електронен вариант.
Отново седем години по-късно, през юли 2020 г., на пазара се появява първият извънреден брой на ЛИК, като темата му е провокирана от пандемията – „Светът след коронавируса“. Следват още няколко извънредни броя – за терапевтичната сила на изкуството, за 90-годишния юбилей на писателя Антон Дончев, за генералния директор на БТА Максим Минчев, починал през есента на 2020 г., и за 30-годишнината на наградите „Аскеер“.
От месец март 2022 г. списание ЛИК възстановява месечната си периодичност с брой, посветен на 60-ата годишнина на фестивала „Мартенски музикални дни“ в Русе.
Една от специфичните характеристики на възроденото списание е, че то има тематичен профил и е базирано на архива на БТА, като представя акценти от новините, излизали в бюлетините и емисиите на агенцията през годините, за определена личност или събитие от културния и обществения живот в страната. Списанието търси и съвременния прочит на темата, като кани за автори и събеседници различни експерти, които могат да разкажат на достъпен език на читателите повече за нея.
Главния редактор на списанието в момента, доц. Георги Лозанов, определя три етапа в историята на развитието на ЛИК. Според него първият етап е политически, вторият – вкусов, а третият е свързан с паметта. „Първият етап започва преди 1989 г., когато списанието бе един от малкото отворени прозорци в Желязната завеса, през който подаваш глава и виждаш какво става в западната култура“, казва той. Според него с падането на Желязната завеса след 1989-а и в българската култура започват „сложни процеси на демократизация, комерсиализация и загуба на идеологически фокус“. „Тогава списание ЛИК се ангажира със създаването на високи стандарти в българската култура в годините на прехода“, посочва доцентът. Той подчертава, че третият етап на списанието, който се случва сега, поставя фокус върху културната памет за важните събития и фигури на миналото.
Сред темите, които разглежда ЛИК от 2022 г. до днес, са личности като Лили Иванова, Михаил Белчев, Владимир Димитров-Майстора, Борис Христов, Стефан Данаилов и Невена Коканова, фестивали като Празниците на изкуствата „Аполония“, филмовия форум „Златна роза“ и кино-литературния фестивал „Синелибри“, събития като 45-годишнината от полета на първия български космонавт Георги Иванов и историческото първо плаване на българския военен научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“ до Антарктида и завръщането му обратно към България. Списание ЛИК отбеляза с тематични броеве и годишнини на културни и научни учреждения, сред които 130-годишнината на Софийската филхармония, 155-годишнината от основаването на Българската академия на науките (БАН) и 120-годишнината от откриването на Народния театър „Иван Вазов“.
Някои от броевете на ЛИК излизат и извън пределите на страната. Такъв е примерът с февруарското издание от 2023 г., озаглавено „Гласът на българите в Украйна“. На Трети март същата година то бе представено пред българската общност в Одеса, а по-късно бе преведено на английски език и има няколко срещи с наши сънародници в различни части на Украйна.
От пролетта на 2024 г. всеки брой на ЛИК се представя в рамките на събитие, в което чрез видеовръзка се включват гости от национални пресклубове на БТА в страната и в чужбина.
От октомври списанието има и място и в културната програма „Христо Ботев“ на Българското национално радио (БНР). В „Радио ЛИК“ всяка първа неделя от месеца главният редактор доц. Георги Лозанов, заедно с избрани събеседници, представят съдържанието на месечния брой, като го разширяват и надграждат.
В изпълнение на задължението си да защитава и популяризира българската култура и съгласно Закона за БТА, агенцията изпраща броеве на печатната версия на списанието безвъзмездно на около общо 320 библиотеки, културни институции, университети, държавни учреждения и медии.
Навърши се и една година, откакто ЛИК е със свободен достъп и броевете му от 2022 г. до днес могат да бъдат изтеглени в електронен формат от интернет страницата на агенцията - https://www.bta.bg/bg/lik-magazine.