Отбелязват се 130 години от кончината на френския писател Едмон дьо Гонкур, основател на Академията „Гонкур”

Писателят, литературен критик и основател на Академията „Гонкур“ Едмон дьо Гонкур умира на 16 юли 1896 г. Днес, 130 години след неговата смърт, името му продължава да се споменава често заради най-авторитетното литературно отличие във Франция.
Заедно с Едмон дьо Гонкур обичайно се говори и за брат му Жул, с когото са неразделни. Двамата творят в съавторство до смъртта на Жул, който умира през 1870 г. на 39-годишна възраст.
Държейки се по-скоро като близнаци, отколкото като братя, родени с осем години разлика, Едмон и Жул пишат като едно цяло. Тандемът се представя и като Жуледмон, пише „Франс тудей“. В съавторство написват повече от 20 тома дневници – впечатления и преживявания от случващото се, считани за основни източници за събитията във френските литературни среди през XIX век, отбелязва изданието.
Едмон дьо Гонкур е роден на 26 май 1822 г. в Нанси, като е най-голямото дете в семейството. След него се раждат две сестри, които умират малки. Четвъртото дете в семейството е Жул. Родителите им умират рано, но оставят наследство, което позволява на братята да живеят, без да е необходимо да работят, информира енциклопедия „Британика“.
И Едмон, и Жул дьо Гонкур са творчески натури и търсят възможности за изява – първо се отдават на рисуването и предприемат пътешествие из Франция, Алжир и Швейцария с надеждата да открият вдъхновение за творбите си. Оказва се обаче, че не успяват добре да се изразяват с четките и избират да се насочат към думите.
Първият им роман, озаглавен En 18…, излиза на 2 декември 1851 г. – деня на държавния преврат, осъществен от Наполеон III. В известна степен събитието засенчва литературния дебют на Едмон и Жул дьо Гонкур. Интересът към романа не е голям и авторите не успяват да получат признанието, на което се надяват. Това обаче не ги кара да изоставят писането, макар да се отклоняват леко от литературата, отбелязва „Британика“.
Двамата започват през 1851 г. да списват Journal des Goncourt, наподобяващ списание. Едмон и Жул дьо Гонкур описват не само собствените си мисли и преживявания, но и всичко, случващо се около тях. Изданието е определяно като напълно откровена хроника на литературните и артистични среди в Париж, от които братята са част. „Дневник“ на Едмон и Жул дьо Гонкур е едновременно автобиография, и монументална история на социалния и литературния живот в Париж през XIX век, отбелязва изданието. Напълно откровено, на моменти цинично, дори със злоба, двамата пишат впечатленията си за Ги дьо Мопасан, Емил Зола, Гюстав Флобер, Лев Толстой и Шатобриан.
Вестник „Фигаро“ публикува на части „Дневник“ в периода от 1886 до 1896 г. Според „Фигаро“ хрониките на Едмон дьо Гонкур са „шедьовър на самонадеяността“, а френският писател и носител на Нобелова награда за литература Андре Жид е на мнение, че е невъзможно да се прочете дори една страница, „в която високото мнение, което имат за себе си, да не проличава между редовете“, отбелязва изданието „Франс тудей“ през 2024 г.
Когато Жул умира през 1870 г., Едмон се опитва да се откаже от дневника, но, осъзнавайки, че е пристрастен към него, продължава да пише всеки ден, чак до две седмици преди смъртта си.
За най-известен се смята романът им „Жермини Ласертьо“ (1864), вдъхновен от двойствения живот на прислужницата в дома им, която краде пари, за да плаща за нощни оргии и вниманието на мъжете. Това е един от първите романи на френския реализъм, посветен на работническата класа.
След кончината на Жул Едмон дьо Гонкур издава четири романа, като сред тях е „Братя Земгано“. Той пише също за изкуство, като представя художници и творчеството им. Има книга, посветена на японското изкуство, към което има особен интерес. Братята колекционират френско и далекоизточно изкуство от XVIII век, като експонатите били в дома им в Париж. Едмон дьо Гонкур дори описва къщата и интериора ѝ в своя книга от 1881 г.
Идеята за Академия „Гонкур“ е замислена от братята през 1867 г., но се реализира след смъртта на Едмон дьо Гонкур, който завещава на Академията цялото си имущество. Приживе настоява отличието да е в памет на брат му Жул. Нито той, нито брат му имат официални наследници, тъй като не се женят. Погребани са заедно в гробището в парижкия квартал „Монмартр“.
Наградата „Гонкур“ се връчва ежегодно от 1903 г., като сред лауреатите ѝ са Марсел Пруст, Андре Малро, Симон дьо Бовоар, Маргьорит Дюрас, Ерик-Еманюел Шмит и Мишел Уелбек. През 2025 г. призът е присъден на Лоран Мовиние за романа „Празната къща“.