Отец Димитър говори пред миряните в Шумен за подготовката към Великия пост, който е важен период в живота на църквата и християните

Великият пост е важен период в живота на църквата и християните, защото това е време, когато вярващите хора биват приканвани чрез гласа Божи, а това е евангелието, да прекарат известно време в едно вглъбяване вътре в себе си, в едно размишление за това какъв е животът им, как те го прекарват, дали във вършене на добро или пък са се оставили да бъдат подвластни както на страстите, съблазните и изкушенията, така и на злото в живота. Това каза пред миряните архиерейският наместник на Шуменската духовна околия отец Димитър в православния храм "Свето Възнесение" в областния град, след като отбеляза, че тази неделя започват подготвителните седмици преди началото на Великия пост. 
"На всеки му се иска да бъде добър човек и има дори претенции, че е добър, но ако се вгледаме в Божието огледало, което е нашата съвест, ако се вгледаме в духовното наше огледало, ще открием, че това не е съвсем така. Много неща в живота ни са погрешно разбирани поради собствено изоставяне на правилата. Затова тези четири недели, които са наречени подготвителни, неделите към Великия пост, те имат точно такава цел – да събудят у нас това трезво чувство, за да можем това, което ще вършим отсега нататък - да бъде добре осъзнато, добре преценено и да вникнем в смисъла на този пост, на това време, на тези усилия, които ще положим, за да станем малко по-добри човеци, които живеят съобразно вечните Божи повели. Често пъти ние се заблуждаваме по нашите човешки прищявки. Човешката правда е много относителна. Тя не е като вечната Божия правда. Човешките дела, думи и мисли не са като Божите дела и мисли. Затова ние имаме нужда от един ориентир, от нещо, с което да сверим собствения си часовник и да видим положението си, сверявайки относителното с вечното и истинско. Затова тази неделя, началото на Великопостния подвиг, се чете притчата за митаря (бирник – б.а.) и фарисея", за двете крайности на човешкото сърце - едното, закостеняло от лицемерие, показност и горделивост, а другото - ронещо духовни сълзи от смирение и покаяние, отбеляза отец Димитър. 
Поуката е да се пазим от тази гордост, която проявил фарисеят. Много пъти човек външно се показва като добродетелен, който спазва правила, но вътрешно сърцето му много пъти е било изпълнено със завист, гордост и тайни грехове. Затова казваме, че лицемерието е една маска, която не е валидна само за времето, когато е живял Христос, когато е казал тази притча. Това е станало синоним и в днешно време за хората, които носят такива маски – външно се показват едни, а вътрешно са съвсем други. И обратното – смирението е това, което възвишава човека. Покаянието и смирението е стъпката, която Господ най-много обича и приема. Той знае нашите немощи и недъзи. Затова като види, че налице е разкаяние и има желание за избавление, Господ прощава, Божията благодат възпълва и най-големите низини и дълбочини, каза още отец Димитър.  
Проповедта си той завърши с думите: „Там, където е празно и ниско, но има покаяние и смирение, там Господ го възпълва. Срещата на Бога и човека е като една отсечка. Ако тя е десет метра и немощният извърви две-три стъпки, останалите ще ги извърви Господ със своята благодат, и ще се срещнат някъде. Където обаче има гордост, там няма движение към Господа, там има само едно хоризонтално положение. Човекът, който живее със съзнанието, че всичко му е наред, че е добър, че каквото и да извърши, го прави със собствени сили, тогава няма движение нагоре към Бога, а и Господ на такива се противи, не изпраща и не дава своята благодат. Нека като начало тази неделя, подготвителна е, Господ да ни пази от гордостта на фарисея, винаги да ни дава и да ни изпълва със смирението на митаря. Амин“.