Отговорното поведение по отношение на изкуствения интелект (ИИ) е да го въвеждаме внимателно и обмислено, да го превръщаме в конкурентно предимство, без да жертваме качеството на журналистиката. Да управляваме процесите, а не да ги догонваме. Това каза генералният директор на Българското национално радио (БНР) Милен Митев на кръглата маса на тема „Изкуствен интелект и етични стандарти в медиите“ в Университета за национално и световно стопанство (УНСС) днес.
По думите му темата е и интересна, и доста важна за бъдещето на медиите. Изкуственият интелект е нещо, за което в последните години, като че ли всеки говори. Понятието става и толкова популярно, че сякаш вече не ни прави впечатление, че го чуваме десетки пъти всеки ден. И точно тази загуба на чувствителност към изкуствения интелект е притеснителна, защото той тепърва ще става все по-добър във все повече сфери на живота ни. Дали това ще промени света към по-добро или към по-лошо, зависи от всички нас. Особено от хората, които се занимават с медии и журналистика, защото ние сме своеобразен коректив на обществото и безспорно ще ни трябва една такава роля и на полето на изкуствения интелект, обясни той.
Милен Митев представи десет урока, научени в практиката на обществените медии в Европа. Първият е, че стратегията за изкуствения интелект е корпоративна стратегия дългосрочно, целенасочено, с мисиите и ценностите на медията. Второ - нужно е адаптиране на културата в управлението и структурата на медията. Третото правило гласи, че мисията и аудиторията са на първо място, технологията – на второ. „Трябва да покажем на аудиторията, че използваме ИИ заради самата нея, а не само за да бъдем по-ефективни“, уточни Митев.
Четвъртото е поставянето на ясни приоритети. Не е нужно да се хвърляме в експерименти, за да не пропуснем някоя новост. Най-напред трябва да идентифицираме основните проблеми и чак тогава да видим как ИИ може да ги разреши, обясни той.
Пето – бъдете методични. След като сте идентифицирали проблема, който може да се разреши с ИИ, попитайте се имаме ли уменията и технологията, които ни трябват. Какви са етичните и правни последици, какви са рисковете? Шесто – етиката и доверието имат значение. Медиите трябва да са напълно прозрачни относно това как и защо използват ИИ. И това е от ключово значение да опазване на доверието в нас, каза още Митев.
Седмото правило, което той посочи, е инвестирането в грамотност за изкуствения интелект, както вътре, така и навън. Много обеществени медии организират конференции за служителите си как да използват ИИ и да разберат неговите етични и правни аспекти. Не по-малко важно е обаче да се повишава информираността и на аудиторията, каза още той. Според него преходът към ИИ трябва да се прави заедно с аудиторията, за да не се държи тя в неведение.
Осмо – търсете мащаб чрез партньорства. Много обществени медии споделят опит в използването на ИИ и търсят общи интереси при изработване на позиции пред регулатори, съюзи, законодателни органи и технологична компании. Такива колаборации по отношение на ИИ са напълно възможни между обществените и търговски медии, отбеляза Митев. По думите му ИИ работи по-добре, когато се захранва с повече данни, а за малки пазари като българския това е от още по-голяма важност.
Девето – скрейдинг – да или не? Скрейдингът представлява автоматизиран процес на извичане на големи количества информация от уеб сайтове. Това го правят много технолоични компании, за да захранват с данни своя изкуствен интелект, като използват данни от сайтовете на медиите, обясни той.
Десето – изследвайте възможностите. Никой още не знае докъде може да стигне ИИ. Дори създателите на такива софтуери не са наясно с границите на ИИ. Според мен трябва да бъдем внимателни, но не можем да седим и да чакаме, трябва да бъдем част от тази промяна, допълни Митев.
По думите му, макар развитието на изкуствения интелект да е трудно предвидимо, медиите не могат да си позволят да останат пасивни. „Изкуственият интелект няма да замени хората, но хората, които го използват, могат да заменят тези, които не го правят“, отбеляза той.
В същото време той изрази убеждението си, че има области, в които човешкото присъствие остава незаменимо. „Музиката, литературата, изобразителното изкуство и журналистиката са пространства, в които се проявява човешката душа. Журналистиката разказва истории, които достигат до умове и сърца и променят съдби – и именно там хората трябва и ще останат в центъра“, каза Милен Митев.
Събитието е организирано от Катедра „Медии и обществени комуникации“ в Университета за национално и световно стопанство (УНСС) в партньорство с Българското национално радио (БНР). Дискусията обхваща три панела, като първият поставя акцент върху технологичната трансформация и ролята на изкуствения интелект в медиите, вторият разглежда етиката и професионалните стандарти при използването на генеративен изкуствен интелект, а третият обсъжда алгоритмите като фактор в информационната среда и предизвикателствата пред устойчивостта на обществото към манипулации.
В кръглата маса участват генералните директори на БТА Кирил Вълчев, на БНР Милен Митев, на БНТ Емил Кошлуков, издатели, представители на академичната общност, медийни професионалисти, регулаторни и браншови организации, както и професионални съюзи.