Янко Маринов е роден през 1975 година в Бургас, във фамилия на музиканти. Завършва средно образование с отличен успех в Средно музикално училище – Бургас, в класа по пиано на Ваня Попова. В Държавната музикална академия „Панчо Владигеров“ изучава орган при проф. Нева Кръстева и пиано в класовете на проф. Стефана Димитрова и Маргарита Кръстева. През летата на 1997, 1998, 1999, 2002 и 2005 г. участва в майсторския клас по орган на Жан Гийю в Цюрих. През ноември 1997 е поканен да изнесе концерт в рамките на Първия международен фестивал за органова музика в Атина, където посещава майсторските класове. В рамките на Хенделовата академия в Карлсруе (2002) участва както в майсторския клас по чембало на Роберт Хил и барокови концерти с оркестъра на академията, така и в премиерата на опери от Рейнхард Кайзер. През 2002 година става един от основателите на органовото общество към Софийска филхармония. Прави редица записи за Българско национално радио и Българската национална телевизия, а през септември 2004 година е назначен за органист в католическата катедрала „Св. Йосиф“, в София. В репертоара му са застъпени всички органови произведения на Макс Регер, Бах, Букстехуде, Лист, творби от барокови майстори, композитори от епохата на романтизма и съвременността. Изнасял е концерти в редица европейски страни.. През 2015 г. става носител на ежегодната награда на БНР – „Музикант на годината“. Като пианист има първа награда на националния конкурс за пианисти „Димитър Ненов“ (1991) и втора награда на конкурса „Светослав Обретенов“. По препоръка на проф. Елена Тончева (Хердеров лауреат) през 1999 г. е удостоен с Хердеровата стипендия. За периода 1999-2000 г. специализира гръцка палеография при Виенския университет. Изучава византийски нотации при проф. Герда Волфрам. Паралелно учи орган.
Бил е докторант към Институт за изследване на изкуствата при БАН. Участвал в проекти за дигитализиране и изследване на музикални паметници и е автор на редица музикологични изследвания. От 2012 г. води курсове по византийски и западни средновековни нотации към католическата катедрала в София. Янко Маринов прилага методите на общата гръцка палеография към невменото писмо, отстрани заниманията му изглеждат почти детективски. Маринов си е изградил методика, която му позволява да идентифицира писачи, корпуси от текстове и центрове, където се преписва църковната книжнина. Така прави свое откритие за св. Марк Евгеник, наричан от съвременниците си „втори Дамаскин“, един от музикалните му ръкописи се съхранява в България.
/ДД