Тазгодишната Нобелова награда за физиология или медицина си поделят трима учени - американците Мери Бранкоу и Фред Рамсдел и японецът Шимон Сакагучи, чиито изследвания разкриват как човешкото тяло контролира имунната система, съобщава сайтът Nobelprize.org.
Кралският Каролински институт взе решение да присъди престижното отличие на тримата учени за "откритията им в областта на периферната имунна толерантност".
Тазгодишните нобелови лауреати идентифицират охранителите на имунната система - регулаторните Т-клетки, като по този начин полагат основите на нова област на научните изследвания.
Техните открития довеждат и до разработването на потенциални медицински лечения, които в момента се оценяват в клинични изпитвания. Надеждите са, че ще бъде възможно да се лекуват или излекуват автоимунни заболявания, да се предоставят по-ефективни лечения на рак и да се предотвратят сериозни усложнения след трансплантации на стволови клетки.
Мощната имунна система на тялото трябва да бъде регулирана, в противен случай тя може да атакува собствените ни органи. Мери Бранкоу, Фред Рамсдел и Шимон Сакагучи получават Нобеловата награда за физиология или медицина за фундаменталните си открития в областта на периферната имунна толерантност, която не позволява на имунната система да увреди тялото.
Всеки ден нашата имунна система ни предпазва от хиляди различни микроби, които се опитват да нахлуят в тялото ни. Всички те имат различен външен вид и много от тях са развили сходства с човешките клетки като форма на камуфлаж. Как тогава имунната система определя какво да атакува и какво да защитава?
Мери Бранкоу, Фред Рамсдел и Шимон Сакагучи идентифицират охранителите на имунната система - регулаторните Т-клетки, които предотвратяват имунните клетки да атакуват собственото ни тяло.
"Техните открития са от решаващи за нашето разбиране за това как функционира имунната система и защо не всички развиваме сериозни автоимунни заболявания", посочват от Нобеловия комитет.
Шимон Сакагучи "плува срещу течението" през 1995 г., когато прави първото ключово откритие. По това време много изследователи са убедени, че имунната толерантност се развива само благодарение на елиминирането на потенциално вредни имунни клетки в тимуса (важна за имунната система ендокринна жлеза) чрез процес, наречен централна толерантност. Сакагучи показва, че имунната система е по-сложна и открива непознат дотогава клас имунни клетки, които предпазват тялото от автоимунни заболявания.
Мери Бранкоу и Фред Рамсдел правят другото ключово откритие през 2001 г., когато представят обяснението защо определен миши щам е особено уязвим към автоимунни заболявания. Двамата учени откриват, че мишките имат мутация в ген, който наричат Foxp3. Те установяват също, че мутации в човешкия еквивалент на този ген причиняват сериозно автоимунно заболяване, известно като IPEX синдром.
Две години по-късно Шимон Сакагучи успява да свърже тези открития. Той доказва, че генът Foxp3 управлява развитието на клетките, които е идентифицирал през 1995 г. Тези клетки, известни днес като регулаторни Т-клетки, наблюдават другите имунни клетки и гарантират, че имунната ни система толерира нашите собствени тъкани.
Откритията на лауреатите поставят начало на областта на периферната толерантност, допринасяйки за развитието на медицински лечения за рак и автоимунни заболявания. Това може да доведе и до по-успешни трансплантации. Няколко от тези лечения в момента са в процес на клинични изпитвания.