Откритият на Перперикон храм с култ към Слънцето е функционирал и през християнския период, но като жилищна сграда към Голямата базилика

Последното откритие при разкопките на Перперикон – храм на Слънцето от III–IV век, е функционирал и през християнския период, но вече като жилищна сграда към Голямата базилика. Това съобщи ръководителят на проучванията проф. Николай Овчаров.
Пред журналисти той представи уникалната двойна кръгла ротонда, разположена край пътя към Акропола, около който се намират всички обекти от т.нар. Свещена зона в Южния квартал. Археолозите я определят като храм на Слънцето заради времето, в което е датирана – епохата на император Аврелиан, който през 265 г. се опитва да наложи култа към Непобедимото слънце в Римската империя.
„Има и други кръгли храмове, посветени на различни божества, но ние смятаме, че този е свързан със слънчевия култ и поради факта, че още през 2005 г. на Перперикон бе открит кръгъл храм на Дионис, който също е обвързан със слънчевата символика“, обясни проф. Овчаров.
Новата ротонда е изградена от два концентрични кръга – вътрешен с диаметър 8 м и външен с диаметър 14 м. В центъра археолозите са открили вкопано в скалата огнище с пепел и специално място за благовония – аналогично на тамяна, използвано при свещенодействия. По конструкция храмът напомня на светилището на богинята Веста в Рим, където също централно място заема свещеното огнище.
При проучванията са намерени монети от времето на Константин Велики и император Валентиниан (втората половина на IV век). Според проф. Овчаров това подсказва, че обектът има още тайни за разкриване – особено след откриването на база за колона, вероятно част от колонада към храма. Така Свещената зона вече включва седем храма: на Митра, на Тракийския конник, на Виното и др.
Храмът на Слънцето е съществувал и след християнизацията на Перперикон през V век. В предверието е намерен праг, датиран от началото на VI век, което свидетелства, че сградата не е разрушена, а преустроена в жилищна постройка към Голямата базилика. Допълнително доказателство са откритите 12 монети на Юстин Първи (518–527 г.), потвърждаващи новото ѝ предназначение.
С представянето на това откритие екипът официално приключи археологическите разкопки за тази година. Проучванията на Перперикон се водят вече 26 години, като тазгодишният сезон продължи четири месеца и бе финансиран с държавна субсидия по Програмата за приоритетни обекти на културно-историческия туризъм.
„Днес акцентът вече не е върху отделни находки, а върху интерпретацията на цели квартали в един почти напълно проучен античен град – случай, какъвто няма другаде в България“, подчерта доц. д-р Здравко Димитров от Националния археологически институт с музей при БАН.
По думите му Перперикон е уникален пример за римски град, изграден в тракийска среда в полупланински район. Южно от главния път към града е оформена Area Sacra – зона с четири храма и некропол със сгради тип мавзолеи, които са били гробни комплекси на управляващите фамилии.
Сред находките от този сезон са множество керамични съдове, монети, сребърен нагръден кръст, пръстен с ключ, както и закопчалки от книги – доказателство, че жителите на Перперикон са били образовани и грамотни хора.