Отличената с „Оскар“ за монтажа на „Междузвездни войни“ Марсия Лукас почина на 80-годишна възраст
Лукас, която беше омъжена за създателя на „Междузвездни войни“ Джордж Лукас от 1969 до 1983 г., почина в сряда от метастатичен рак, съобщи адвокатката Дейдър фон Рок в имейл до Асошиейтед прес. 80-годишната Марсия Лукас почина в Ранчо Мираж, Калифорния, заобиколена от близките си, каза фон Рок.
Марсия Лукас беше монтажист на „Завръщането на джедаите“ от 1983 г. и на филмите, режисирани от Джордж Лукас преди „Междузвездни войни“ – THX 1138 и „Американски графити“.
Тя беше и част от екипа за монтаж на филмите на режисьора Мартин Скорсезе от 70-те години „Шофьор на такси“, „Алис не живее вече тук“ и „Ню Йорк, Ню Йорк“.
Марсия Лукас често беше наричана „неизвестната героиня“ на „Междузвездни войни“ – първия филм, който след продължения, предистории и спинофи е станал известен с подзаглавието си „Нова надежда“.
Тя убеди съпруга си Джордж, че Оби-Уан Кеноби, изигран от Алек Гинес, трябва да участва в битката с лазерни мечове срещу Дарт Вейдър и да стане духовен наставник на Люк Скайуокър, изигран от Марк Хамил.
Тя трябваше да даде смисъл на необработения материал, който в грешните ръце би могъл да се превърне в хаос, включително кулминационната атака на бунтовниците срещу „Звездата на смъртта“.
„Беше изключително сложно и имахме 40 000 фута кадри с диалози на пилоти, които казваха това и онова. Тя трябваше да прегледа всичко това и да включи всички битки“, разказа Джордж Лукас в интервю за списание Rolling Stone няколко месеца след излизането на филма и превръщането му във феномен. „Никой никога не е опитвал да вплете действителна сюжетна линия във въздушен бой, а ние се опитвахме да направим точно това.“
След развода си с Джордж Лукас тя беше омъжена за Том Родригес, продуцент в „Скайуокър Ранч“, от 1983 до 1993 г.
Марсия Лукас оставя след себе си дъщерите си Аманда Лукас и Ейми Сопър, както и внуците Феликс Халикайнен, Аелиана Халикайнен и Нокс Сопър.
„Нейното влияние върху киното е незаличимо, но онези, които я познаваха най-добре, ще си спомнят как тя правеше живота по-ярък, по-красив, по-забавен и по-пълен с любов“, се казва в изявление на семейството. „Творчеството ѝ беше известно с емоционалната си интелигентност, ритъм и човечност – рядката способност да открива истината в дадена сцена и да внася сърце, динамика и яснота на екрана.“