Отнемането на въображението води към нашето разчовечаване, смята проф. Иво Христов

Отнемането на възможността да създаваме светове води към нашето разчовечаване. Това каза проф. Иво Христов в лекцията си на първия дискусионен панел на Академия 2024 към Международния фестивал на червенокръстките и здравни филми, който бе посветен на „Всекидневния хуманизъм“. Той смята, че телефоните и смартустройствата ни „разтоварват“ от въображението и способността да си представяме, които правят човека различен от всичко останало в природния свят. „Когато четеш книга, ти извършваш акт на сътворяване с автора, създал този въображаем свят“, каза професорът. По думите му най-голямата революция в историята е изобретяването на речта и с нея хората са извършили решителното действие, което ги изважда от мрака и им дава възможността да създават свят без паралел, свят на думите и мисълта, който е преплетен с нашия и чийто герои живеят с нас физически. „Производството на думите създава успоредния свят на въображението, който е най-важният, защото има най-видими резултати в нашето поведение“, смята той. 
Според проф. Христов нашата цивилизация в момента е във фазата на унищожаването на човека като мярка на всички неща. Според него това е неумолима логика на историческия процес и закономерно движение към собствената смърт. Тя започва от схващането, че човекът е център и мярка на всички неща и е богоравен, минава през премахването на Бога, създател на човека, и ще стигне до унищожаването на човека. „Следващият етап е да няма нужда от хипотезата човек. Това е вече на път и се възхвалява от огромна част от тълпата, нарича се трансхуманизъм“, посочи той. 
По думите му ние превръщаме света в обект, който имаме право да моделираме както намерим за добре, премахваме създателя, защото нямаме нужда от такава хипотеза, а след това и вредните уж себеподобни на нас индивиди. „После идва освобождаването от тялото като ограничител на нашата свобода, за да отидем към етапа на античовешкостта“, каза Христов. По думите му сега човекът се превръща в обект, а светът - в ресурс за постигане на цели, опитомен по наш образ и подобие, след което и хората стават ресурс, за което говори фактът, че в наши дни най-търсената професия е специалист по човешки ресурси като работна сила.
„Преизподнята, чудовищата са в нас. Най-голямата битка на света не са войните или геополитиката, а битката със себе си. Богът създава човека със свободна воля, върху него е сложено най-тежкото бреме - това на свободата. Той не е марионетка и има възможността да се спаси, не да бъде спасен“, подчерта професорът. Той коментира и темата за войната, която също е във фокуса на Академията на червенокръсткия фестивал. Според него двете световни войни през ХХ век са продукт на Европа и за тях тя заслужено си е получила своето, което също е логика на историята. „Европа се движи към своя закономерен финал, независимо дали това ни харесва. Европа отвори вратите на ада вътре в човека. Във войните няма невинни. Някой пълнеше чашата на този жесток конфликт и сега е същото. Хубаво е да се гледа целия процес на пълнене на чашата, а не само на последната капка. Нещата са много по-сложни и не са черно-бели. Черно-бялото мислене води до липсата на мислене и ние вече сме там“, каза още той. 
Дискусионните панели на Академията продължават утре и вдругиден с теми, посветени на психическото здраве на обществото и социалните иновации. 
Проф. Иво Христов е роден в Киев. Магистър по право и доктор по социология на правото. Специализирал е в САЩ, Русия, Италия, Австрия, Германия. Преподава в Софийския и Пловдивския университет. Автор е на четири монографии и множество статии.