След като преживява Холокоста през Втората световна война, Жинет Колинка десетилетия наред отказва да говори за времето, прекарано в лагера Аушвиц-Биркенау – нещо, което се променя едва през 90-те години, до голяма степен благодарение на режисьора Стивън Спилбърг, пише АП.
След излизането на филма „Списъкът на Шиндлер“ през 1993 г. Спилбърг основава фондация „Шоа“ в рамките на Университета на Южна Калифорния (USC), за да записва свидетелствата на оцелелите от нацистките лагери.
Когато фондацията се обръща към Колинка за сведения, тя първоначално отказва, настоявайки, че историята ѝ не си струва да се разказва. Но по време на интервю през 1997 г. нещо се променя: в продължение на близо три часа тя говори и плаче, докато погребани спомени изплуват на повърхността. Този момент бележи повратна за нея точка.
По-късно Колинка посочва, че това е бил първият път, когато се е чувствала принудена да се изправи отново срещу миналото си. Оттогава тя се превръща в един от най-известните свидетели на Холокоста във Франция, посвещавайки живота си на паметта по темата.
Чрез посещения в училища, интервюта и мемоари тя работи, за да гарантира, че нацисткото унищожение на шест милиона евреи не е нито отречено, нито забравено. Нейните показания имат особена тежест във Франция, където десетки хиляди евреи са депортирани по време на Втората световна война. Днес само шепа от оцелелите са останали живи.
На 101 години Колинка продължава да говори с ученици, разказвайки за депортацията си през 1944 г., жестокостта на лагерите и татуирания на ръката ѝ номер. Посланието ѝ е просто, но важно: паметта е отговорност. И именно усилията на Спилбърг да запази гласовете на оцелелите помогнаха нейният глас най-накрая да бъде чут, допълват от Асошиейтед прес.