Оценяването в дигитална среда има безспорни предимства, каза министърът на образованието и науката Красимир Вълчев в отговор на въпрос на депутата Фатима Йълдъс от ПГ на "ДПС – Ново начало" на заседанието на Комисията по образованието и науката в Народното събрание. Тя попита какви изводи могат да се направят от проведените през миналата и настоящата година национални входни нива съответно по природни науки и по математика в дигитална среда и обмисля ли Министерството на образованието и науката (МОН) възможности за прилагане на този формат при други видове изпити.
Министър Красимир Вълчев каза, че с национално оценяване на входното ниво в шести клас МОН си е поставило няколко цели – да оцени резултатите на системно ниво, да се даде възможност на всяко училище да оцени само собствените си резултати и да се тества изпитването в дигитална среда. „Факт е, че вървим нататък. Ако погледнем и изпитите за международните езикови сертификати, и международните изпити като PISA и други, те постепенно вървят към оценяване в дигитална среда. Ние имаме такива платформи, МОН ги е тествало и предишни години“, каза Красимир Вълчев. Той добави, че националното външно оценяване по „Информационни технологии“ също се провежда в дигитална среда, но засега от МОН са предпазливи по отношение на бързо преминаване в дигитална среда на националните външни оценявания.
Но във всички случаи трябва да сме подготвени и да правим тестове , за да видим къде са ни слабостите, отбеляза министър Вълчев. Той посочи, че един от сложните въпроси е с администрирането на акаунтите. Тази година външното оценяване се състоя точно в деня, в който имаше наводнения и в няколко училища не се проведе, защото на места децата бяха изведени от училищата, на други места пък нямаше електричество, така че все още сме зависими и уязвими от непредвидени или форсмажорни обстоятелства, допълни Красимир Вълчев.
Той обясни, че МОН е изпробвало алгоритми за проверка на изпитните работи. „Когато бъдат заложени в тези алгоритми, особено за затворените въпроси, ясно формулирани, дидактически целенасочени, с конкретни дистрактори и без двусмислия алгоритми, то оценяването е много по-лесно , по-справедливо, по по-безгрешен начин, по-бързо. Дигиталната среда обаче не е толкова подходяща по отношение на отворените въпроси. А ние като цяло искаме в изпитните формати да има повече отворени и по-малко затворени въпроси, за да развиваме и в по-голяма степен да измерваме уменията. Още повече, че знаете, че понякога затворените въпроси се решават с налучкване“, поясни Красимир Вълчев.
По думите му дигиталната среда е особено подходяща за формиращо оценяване, защото тя позволява веднага да се даде оценка на ученика, да му даде информация кога бърка, къде бърка. Бързото генериране на детайлни статистически анализи, осигуряване на незабавна обратна връзка, точна проверка са предимства на дигиталното оценяване, каза министърът.
„Предизвикателство си остава да се управляват рисковете, свързани с форсмажорни обстоятелства, при отворените въпроси да има по-точно, по-справедливо оценяване. От друга страна, когато оценяват хора, те имат различна скала на оценяване. Така че правим крачки в тази посока“, обобщи министър Красимир Вълчев.
/АКМ