Отворена среща за социалните трансформации и възможности за трансформационно образование се проведе във Видин

Отворена среща за социалните трансформации и възможности за трансформационно образование се проведе във Видин. Лектори на дискусията бяха проф. д-р Маруся Любчева, проф. д.н. Венелин Терзиев и Видинският митрополит Даниил.
Ако приемем обществото или света като една социална система, тя неминуемо предстои да бъде променена. И то променена с такава скорост, каквато не можем да предвидим. Науката си служи с точни измерители, а измерителите на нещо социално, на нашите усещания, са винаги относителни, отбеляза проф. Терзиев. И даде пример, че в България се обучават най-много студенти в икономическите направления, а икономиката винаги през последните 35 години е в тежка криза. Това показва, че или има проблем с обучението на тези студенти, или има проблем с управлението на тези процеси. Дефектиралите системи показват, че нещо ще се случи, допълни той. От историческа гледна точка това е относително кратък миг в историческото развитие на света, но всеки човек живее един отрязък от време и за нас тези процеси са особено важни. Те са настъпвали и преди, то този път трансформациите на обществото ще бъдат доста по-тежки за нас самите, уточни проф. Терзиев. Причината е, че по-възрастните са възпитавани и образовани в система, която е била доста по-консервативна от гледна точка на нравственото възпитание. Учените, които се занимават със социалните трансформации и трансформационно образование, още през 1985 г. са сигнали до извода, че традиционното образование, което познаваме, ще се изменя, допълни той. 
По думите му комуникационните канали между възрастните и децата и учениците са прекъснати. По-големите използват традиционните методи и похвати на говорене и на отправяне на послания. Децата обаче не харесват посланията да бъдат нравоучителни, насърчителни, ограничителни. Освен натрупването на знание, мисията на един човек през  живота е да предаде онова, което знае, на околните и на по-младите. Ако не можем да го направим, то имаме сериозен проблем, отбеляза проф. Терзиев. И допълни, че българите са тежко консервативни хора и понякога се затварят в своята малка общност. Това социолозите наричат социален балон, в който се игнорират всички сигнали за проблеми в системата. Това се случва в отдалечените населени места, в малките общности, но се наблюдава вече в големите градове, коментира той.
Неминуемо социалните трансформации засягат образованието и не толкова неговия трансформационен характер, колкото неговия изначален характер, каза проф. Любчева. Ако имаме кризи и рискове, които ни връхлитат, то образованието и културата не са оазисите, които ни спасяват. Ние трябва да спасяваме тях, уточни тя. И допълни, че затова е много важно да се запазят същностните характеристики на образованието и на културата. А това са онези консервативни елементи, които са задържали тези две системи на досегашното ниво. 
Според проф. Любчева образованието трябва да се превърне в определящ фактор – не то да бъде потърпевшо от всички фактори на трансформациите на социалните системи, а да бъде фактор на развитието. Обучението трябва да е системно и за придобиване на знания и на умения. Няма система, която да не се базира на знанията, уменията и компетентностите, отбеляза още проф. Любчева.
По думите на Видинския митрополит Даниил промяната, която трябва да настъпи, е вътре във всеки човек. Синергията е богословски термин, който се използва най-напред за синхронизирането на божията воля и на човешката воля и след това - между църквата и държавата. Действително обществата се променят, но църквата като общество от вярващи не се променя. Църквата е тази, която държи обществени нрави в една полезност, така че да има надежда за бъдеще. Любовта лекува, отбеляза митрополит Даниил.